Злободневни

Легендарният мъж

2012-01-30T12:40:00.003+02:00

Хайнекен питат избрани блогърки има ли легендарни мъже в България. И макар, че всеобщото женско мнение няма да е много в подкрепа на целта - да се укрепи мъжкото самочувствие на българина, моето мнение е, че всяко генерализиране е признак за ограниченост. Поне в случая. Навсякъде по света има псевдо-мъже, просто мъже и Мъже с главно М.

Има редица проучвания, които разбулват множество заблуди относно националността на най-добрите кавалери, любовници или съпрузи. Нашите мъже могат да бъдат повече от легендарни, не само защото са си наши.

Честно казано, мъжът от клипа The date е малко встрани от моята визуална представа за легендарен български мъж, но идеите в главата на жената за невероятната среща клонят към плюс безкрайност и зависят силно от това какви приказки са й чели едно време преди заспиване.

Накратко, истински легендарният мъж може да те заведе на среща, където и да е и да я превърне в уникално изживяване, за което единствено условие е...ти самата да си легендарната мацка.

Легендарният може дори да не те заведе на среща изобщо и въпреки това да се почувстваш като част от нещо невероятно.

С легендарния мъж можеш да седиш на морския бряг с кошница домати, сирене и сайдер и да се чувстваш като в онзи най-известен незнам-колко-звезден арабски хотел.

П. С. Моята най-легендарна среща беше миналата седмица, с група красиви жени, която завърших при -15 градуса по централните софийски улици в търсене на такси, с бутилка Хайнекен в ръка.

Това не е (платена) реклама.

И, мъже, моля консумирайте умерено. Жените НЕ намират бирените шкембета за секси атрибут.

Easy Pay, мерси!

2011-12-14T22:13:00.007+02:00

Спокойно и лесно ви разпространяват личната информация....

Ако сте практични хора и сте избрали да плащате сметките си на едно място, защото това е по-удобно... а въпросното място е каса на Easy Pay, то трябва да сте наясно, че никой не пази личната ви информация.

Бях неприятно изненадана да разбера, че услужлива служителка на една от касите на Easy Pay e дала адреса ми на човек, който просто ми е издекламирал телефонния номер. Не е особено приятно. Нека аз решавам кой да знае къде точно живея...

Ако се поинтересувате, никъде на сайта им няма да намерите инфо как и дали вашата споделена лична информация и данни са защитени изобщо.... Ако намерите покажете ми, моля.

Така че, спете спокойно. Важното е, че сте си платили сметките, уважаеми граждани, имащи основни човешки права според Конституцията на НР България. Само на хартия.

Edit: В няколко PDF документа на сайта многократно се упоменава фразата "идентификация" на държателя на сметката/платеца. Явно тя се изразява в декламирането на един телефонен номер!

Операция Шменти-капели

2011-10-05T15:00:00.002+03:00

Бях разочарована от организацията в Арена Армеец. На вход А1 имаше огромна тълпа хора, търпеливо чакащи реда си да влязат, докато на другите входове имаше "опашки" с по 7-8 човека.

Не благоволиха да отворят още входове.

Поради тази причина хората се "точиха" и подреждаха по местата си до 20 часа. Премиерата беше обявена навсякъде от 19:30. Реално прожекцията започна в 20:25. Минути преди това Въргала се извини за закъснението и ни призова да му простим лошата организацията, защото бил много симпатичен. Чарът не можа да замени липсата на подход към организирането на подобно събитие.

Зрителите, уважили лентата в премиерния ден са били около 4000 по информация от медиите.

Бях от хората, които трябваше да се доберат до вход А1.

На влизане един от СОТ-аджиите ми грабна по възможно най-груб начин кутийката бира, която току-що си бях купила отпред и изсумтя "Никаква бира вътре". Беше странно защо тогава на входа имаше шатра и продаваха напитки и сандвичи. Реших, че явно така трябва, все пак това е спортна зала, а не киното в мола. Даже си казах - ето, браво, има дисциплина. Бях даже горда за момент, но само минути по-късно установих, че вътре всеки втори човек носеше бира, някои си имаха и пуканки. Не че съм от онези киномани, които без пуканки и пиене не могат да гледат филм, но след като чаках час, за да вляза, после още половин час да започне филмът, ами... имах нужда да пийна!!!

Другото нещо. Хората трудно се ориентираха да си намерят местата. Нямаше никакви служители, които да те насочат поне по кой коридор да тръгнеш. Когато искаш хиляди хора да видят труда ти, потруди се още малко да ги организираш на ниво. Критиката ми е съвсем добронамерена. Работата е хубава, ама българска. Както и факта, че ако слезеш от тролея на спирката точно срешу входа на иначе европейската ни зала Арена Армеец, няма как да пресечеш и да ползваш главния вход. Трябва да вървиш отдясно по несъществуващ тротоар още 50 метра и да пресечеш откъм паркинга на залата.

Мислех да поствам за филма по принцип. Все пак да напиша нещо и за него.

Филмът си струва гледането, аз лично бих го гледала втори път, но на кино, където няма да стоя час на опашка и където няма злобно да ми вземат питието...

Свеж, забавен, доста разчупен. Не казва нищо ново, както коментираха някои, поредният филм за прехода, но пък поднася по интересен и алтернативен начин познатото старо. Особено след събитията от последните седмици призивът от 1989 за постигане на разделение на икономическа, социална, религиозна и етническа основа чрез създаване на партии за всяка от целите, стои напълно адекватно и твърде актуално.

Българската реалност, показана в скеч и на шега, но право в очите. Хареса ми, въпреки, че не очаквах. Не си падам по скечовете на Въргала и никога не ми е бил интересен. Дори раздразнението от гореизброените организационни пропуски не можа да ме накара да се настроя негативно обаче :) Досега не бях виждала няколко хиляди човека едновременно да се превиват от смях по седалките.

Актьорската игра е задоволителна и на моменти изненадващо добра. За кой ли път се разочаровах от Захари Бахаров, който явно не може да изиграе нещо различно от себе си. Христо Шопов и Малин Кръстев - на ниво, както винаги. Доста силна и драматична роля на Въргала, който се превъплъщава в образа на двамата герои - Цеко Цеков и онзи с името, което не мога да запомня посмъртно. Главният герой - измъчен, беден и типичен представител на старата градска обедняла буржоазия, който държи да подчертае, че и баща му, и дядо му са родени в София, без това да обяснява защо живее в мизерия... На моменти предизвиква смях, на моменти е повече от жален. И другият -човекът с властта и парите, който може да си купи всичко.

Накрая остава сянката на съмнението дали двете страни на една и съща монета не са... двете лица на тази монета. Оказва се, че вместо очакваното ези и тура, имаш дублирано ези и нито следа от тура.

Началната сцена, в която има и доста добре направено 3D (висока оценка, дадена от специалиста Миленов) ме грабна, имаше и няколко взрива, които изглеждаха като направени от студент по визуални ефекти, ама първокурсник.

Поставянето на "задачите" на строителите на новия ред, както и откровената ирония по адрес на родната полиция са основното, което се набива на очи в сюжета. Семейната двойка, която се движи като "шум за фон" в доста от сцените предизвиква усмивки, а "камъните" в градината на Топлофикация и ЧЕЗ са доста на място. Верев, надеждев и Любев са особено симпатични. Почти колкото двамата терористи, които все пак са твърде симпатични, за да ги оставим да избухнат с колата.

Особено ми хареса "прегледа" на накацалите по задръстеното Цариградско шосе водачи на автомобили. Не липсваше пернишки голф. И трабант. И напушен младеж.

По-внимателното вглеждане ме накара да се замисля за стоящия зад осембуквеното понятие индивид, който няма пари за нищо, но плаща данъци за всичко.

Българин(ът).

Замисляш се за това кой е големият плъх. И кой го смачква накрая.

Замисляш се още дали ако ти махнат стъкления похлупак няма да продължиш да се движиш в усвоените вече граници като бълхите от експеримента...

Тишината крещи

2011-07-19T09:53:00.002+03:00

Преди две седмици, в събота вечер всички бяхме навън, заляли улиците, жадни за емоции. Обикалях с приятели пешеходния Шишман, навсякъде имаше усмихнати хора, а вечерта завърши в Борисова градина на Mellow festival. Суматоха, млади хора, глъч, смях, музика. Винаги се разчувствам като стана свидетел на нещо такова, твърде далеч от лютата чалга и селяния. Дава ми надежда някак. Че все още има нормални хора в тази държава, в този град.

След всичките положителни емоции на другия ден разбрах, че докато в парка е звучала музика, пак някъде там някой е отнел живота на едно момиче. Потресох се повече от всеки друг път. Потресе ме и фактът, че никой не каза нищо, носеха се слухове и не беше ясно какво точно се е случило. Не че имаше значение. Просто още един отнет човешки живот. Поредното убийство в центъра на т. нар. ни столица, което ще остане някъде в архивите и само близките на жертвата ще си спомнят за него. Поредният повод да се търсят ползи, да се политизира и журналистите да имат тема за съчинения. Но не и да се намери виновният.

Миналата седмица бях далеч, на едно спокойно и лишено от оживеност място. Наложи ми се да се прибирам в 3 сутринта самичка, да вървя 2 км по напълно безлюден, но за щастие - осветен път. Мислих си за нея.

Понякога просто няма с кого да си тръгнеш.

Понякога всички сме така нехайни към другите...

Вчера сутринта разбрах за идеята да се съберем мълчаливо в знак не толкова на протест, колкото на уважение към паметта на убитото момиче. Поканиха ме във фейсбук. Където вече се случва всичко. Във фейсбук и в блог пространството всички имаме силно изразени позиции, много коментираме, много пишем и много знаем. Лично аз не мога да се похваля с това, че моите познати бяха там. Малко ме натъжи фактът, че точно двама човека дойдоха. И те дори не са от тези, които претендират на висок глас за будна гражданска позиция. Оглеждах се с надежда, но! Всички вие, приятели, които пишете, говорите и най-вече се оплаквате от положението в държавата ни... не бяхте там! Защото писането и говоренето е лесно. Самосъзнанието е друго нещо. Тъжно ми е, че не дойдохте, мили приятели, които иначе изливате тонове мнения в блоговете и фейсбук профилите си. Много ми е тъжно. Исках да ви видя там. Защото иначе всяка вечер си пиете бирите на същото място. Но вчера ви нямаше.

Тъжно ми е за това момиче, което никога не съм познавала и което няма как да познавам, защото някой изверг се е погрижил да прекърши живота й.

Тъжното е, че снощи на поклонението имаше твърде малко хора в сравнение с големината на групичките, пиещи безучастно бира по пейките.

Тъжно е, че снощи имаше твърде много полиция, дошла да пази нас, вероятно?! Пореден фарс.

Тъжно е, че трябва да стане нещо трагично, за да се обединим и да поискаме правата си. Тъжното е, че се успокояваме с мисълта, че няма да се случи на нас.

А това, което се случи с Яна не е просто убийство. Не просто още един нещастен случай. Това е и ще продължи да бъде посегателство към всеки един от нас. Аз така го чувствам. Можеше да съм аз. Ти. Сестра ти. Майка ти. Можеше да е момче. Мъж. Дете.

Не знам кога ще се събудим и ще спрем да си мълчим като стадо. А психопатите са някъде там. И може би дори ги познаваме. Може дори да сме докосвали ръцете, които стискат и удушават в малките часове на нощта.

Ревла съм. Но не можах да спра сълзите си. Беше сравнително тихо. А в гърлото ми назряваше писък.

Хората идваха, палеха свещи, оставяха цветя. Някои мълчаливо. Други със скръбна усмивка. Трети с присъщата на младостта безгрижност рзаговаряха отстрани. От снимката ги гледаше едно усмихнато лъчезарно момиче, което никога повече няма да пие бира в Борисова...

За жените и шофьорите

2011-06-29T10:08:00.001+03:00

Уважаеми шофьор(к)и,

Хайде следващият път като си правите ляв/десен завой върху някой пешеходец, да погледнете дали все пак и неговият светофар не свети зелено! Пък после му жестикулирайте. Защото аз лично след още една такава случка ще пребия някой, заклевам се. Не стига, че търпеливо си чакам сигнала, ами и накрая получавам обиди от кранта, която даже май не подозираше, че е възможно двата светофара да са зелени едновременно!

Случката ми се случва за 178ми път. Пресичам си, зелено ми е, ама и на завиващите надясно им е зелено. Получавам жестове и бибитки от тъпа руса шундра (всичките 178 пъти е жена, руса и очевидно тъпа, затова ползвам словосъчетанието като нарицателно, сори за общия знаменател). Ядосвам се и й посочвам светофара. Демек - пресичам си на моето зелено, ма, не на твоето, кифльок неземен. Не е твой целия свят, 'земи се скрий зад волана и без това едва стърчиш от седалката.

Малко се ядосах повечко. Показах й оная конфигурация от пръсти с преобладаващ среден, а пичът, който седеше в кафенето на ъгъла ми вдигна палец нагоре.

Имала съм и други подобни случки. Два пъти с бакшиши. Веднъж с пернишки голф. Вие преценете кое е по-голямото зло, но тук съм плътно за(д) дискриминацията по полов признак. Жените и особено блондитата трябва да минават специализирано обучение преди да им се даде книжка. И изпитващите да не са недоклатили чичаци, които гледат повече под полата на курсантката отколкото шофьорските й умения. И вместо лепенка "Млад шофьор" да им слагат "Blondie driver - few survivors".

П.С. Интересен факт е, че познавам адски глупави жени, които взимат книжка от първия път. Повечето ми приятели мъже са късани поне по веднъж.

Sofia Rocks, Sonisphere Sucks

2011-06-14T13:41:00.004+03:00

Днес, 14 юни 2011 г. по независещи от Болкън Ентъртейнмънт причини и след инструкция от притежателя на лиценза за фестивала Sonisphere за територията на България, се обявява, че фестивалът Sonisphere Bulgaria 2011, планиран за 21 юни 2011 на Национален Хиподрум Банкя е отменен.

Пълната цена на билетите ще бъде възстановена на всички, закупили си такива, на касите на Eventim от утре 15 юни 2011. Всеки може да получи съответната стойност на билета си в касата, от която той е закупен. Билетите купени он-лайн през www.eventim.bg ще бъдат възстановявани в централния офис на Eventim на адрес София, ул. Доспат №43. Всеки, който няма възможност да отиде до централния офис на компанията може да напише имейл на адрес info@eventim.bg, за да получи повече информация за различните възможности за възстановяване на сумата. Краен срок за връщане на билетите 15 юли 2011г.

Болкън Ентъртейнмънт се извинява на рок феновете за причиненото неудобство.

С това съобщение точно седмица преди чаканото от месеци музикално събитие, става ясно, не само, че Slipknot са отказали участие във фестивала, но че такъв изобщо няма да има. Повечето ми приятели в момента беснеят из социалните мрежи по този повод.

След грандиозния успех на Sonisphere 2010, когато The Big Four и Rammstein направиха фурор като напълниха стадион Васил Левски, тази година организаторите смениха локацията и очевидно полакомени, лежащи на миналогодишните лаври, надуха цените на билетите най-безочливо. Приказката, че лакомо дупе кръв с*ре явно от Болкън не са я чували.

Да видим сега колко ще бъдат коректни при връщането на парите за закупените билети, както и дали ще си оправят сметките с всички, участвали в организацията на събитието.

Balkan Entertainment, we're watching you!

Малко статистика - много смях

2011-06-08T12:06:00.001+03:00

Скоро не бях ровила в statcounter-a си, а любимото ми нещо са ключовите думи на (случайно) попадналите в блога при различни търсения из необятния нет.

Хронологично от последните 3-4 дни:

manerki sofia - ако не в София, къде на друго място ще намериш толкова много манерки накуп? може би в блогосферата :D

перничани са чепати хора - няма да говорите така, те вече са чепати хора с Голфстрийм!

Започва се секцията, очевидно окупирана от мъжете. На фона на 2-3 търсения за "кифленски прически" и "кифли", резултатите за мъжки фетиши и чорапогащи са впечатляващи:

винаги съм с чорапогащи

чорапогащник за мъж

мъже по чорапогащи

мастурбирам обут в чорапогащи

чорапогащите и мъжете

Търсения на (предполагам) хетеро мъже?

lapane na pi6ki

жена механик (тук се колебая дали и това е в графа мъжки фетиши или някой практичен мъж си търси добра партия за задомяване?)

ohuvchto bob - първи път

охлювчето bob - втори път - продадено на охлювчето на Бооооб :DD

жени които се празнят - любопитни са мъжете, някои ще видят жена в такова състояние само през крив макарон (или по филмчетата за големи)

proporcia za naprava na 100 l.uiski djak daniels - ей тук е истината, пич! ако откриеш пропорцията, сподели, че иначе скъпо излиза от магазина!

izvrateni maje snimat pod polite na jenite - безсрамници :D

3animalsextube videos reanly angry deep horse penetration - тук оставам без коментар :о (но подозирам, че Ламот ще има какво да каже)

монолог на киселото грозде - най-накрая нещо съществено :DD

Черешката на тортата - търсене за порно, porno, PORNO и още други вариации на изписване - в процентно отношение заема най-голям дял от search-овете ;)

Абсурди

2011-06-06T16:38:00.001+03:00

Чалга певица + метъл конфигурация от пръсти:

novinite, снимка: Булфото

Само аз ли виждам ъпсурта?!

п.с. Младежът не знам какво показва, но е не по-малко абсурдно :D

Виваком(ици)

2011-05-18T10:55:00.004+03:00

След като досега хлебих няколко пъти ГлоГул, ред е на Виваком. Забавното в случая е, че даже не им ползвам услугите (все още), но имах подобни намерения за близкото бъдеще.

Явно Виваком-иците много са го закъсали, понеже се самопредлагат по доста жалък начин, спамейки пощите на хората с непоискани търговски съобщения и не само това - с непоискани презентации даже! Цели 9 слайда, в които ме увещават да ползвам електронната им фактура. Само да не излезе като онзи виц: Александър Бел изобретил телефона през 1875. Когато го включил за първи път, видял, че има две неплатени сметки... към Мтел! (Мира го сподели)

Особено силно се дразня да получавам подобни глупости на служебната си поща и то под флаг high importance.

спам!

Сега да чакам да получа и самата фактура?!

Писах на госпожата да си спести офертите. С малко повече думи, но в този тон. Дали ще последва отговор?

The Island (2011) - Trailer

2011-05-10T12:19:00.004+03:00

	Screenplay + Director: Kamen Kalev Casting: Letitia Casta, Thure Lindhardt Rousy Chanev, Boika Velkova Mihail Mutafov, Alejandro Jodorowsky Luben Dilov - son, Slav Tanev

http://www.facebook.com/#!/OstrovatTheMovie

Release date: 16 May - Cannes' Director's Fortnight

Google се смее

2011-05-03T15:22:00.004+03:00

Google Translator is highly ~~["а" & "х"]~~ sensitive.
Yes, I mean it.
Всичките 3 варианта :D

Мъжки фетиши II

2011-04-19T16:12:00.002+03:00

След като преди време четох за мъже, които носят чорапогащи, днес попаднах на мъж, който си умира за обувки...Както личи от името, човекът има фетиш към обувките. Дамските!

Жива да не бях! Той дори демонстрира leggings + high heels! Моят моден идол!

Снимките са с напълно запазено авторско право, чак ми се ще авторът да си ги беше запазил само за себе си, но той дори ги е споделил на цели 45 страници (804 снимки).

EnjoY!

"ah the thought of it drives me crazy! ive only had the courage to wear my jazz shoes in public once and that was with jeans. The thrill was still awesome but nothing like it would be in full costume. why cant guys just wear leggings and ballet slippers all the time : ("

Чувала бях, че балетните пантофи не вървят с косми, но явно съм демоде :D

Но пък червните токчета са класика.

P.S. ОК, готова съм пак да чуя, че съм ужасна и се подигравам с хората, ама това е мега извратено...

Дневникът на охлювчето на Адам

2011-04-14T15:39:00.003+03:00

Аа НЕ, не и НЕ! Не е това, което си мислите след като сте прочели какво пише Адам или пък задникът на Адам и след моето заглавие. Нищо подобно. Следващите редове са автентични и представят една доста по-различна гледна точка. Да кажем - от по-ниско :D

Това е откъс от дневникa на Охлюва на Адам. Словата са събрани и надлежно записани не от кой да е, а от Дженифър Линч по време, когато изобщо не й е идвало на ум, че след тях нищо вече няма да е същото и нито Лора Палмър, нито Агент Купър могат да бият тиража на Охлюва!

Понеделник

В хубавата градина на Адам се появи някакво странно същество, което издава необичайни звуци и стъпва адски тежко по земята, макар че изглежда леко и е ниско на ръст. Все внимавам да не ме настъпи, понеже щъка навсякъде. Вече 5 пъти ме стряска и не мога да реагирам навреме да си прибера рогцата от ужас. Днес се случи нещо ужасно. Всеки ден Адам имаше навика да наблюдава два мравуняка, в които мравките не бяха това, което са и вършеха странни деяния. Понякога ми се струваха някак извънземни. Може би е от приятната течност, която Адам често разливаше по земята. Обичам да минавам по нея и да оставям лепкави следи.

Та днес тя ни попречи и това да правим. И дори посегна към любимата ни течност!

Боже, та тя дори няма черупка и е напълно гола! Ужас!

Вторник

Чуден ден. Валеше. Клоните на боровете се поклащаха зловещо. Адам си потътри задника да прави колиба. Съжалявам го, че е така лишен от удобството да имаш дом на гърба си. И оная лепка не спря да го тормози. Накрая се намърда в колибката му.

Благодаря ти, Боже, че не се опита да се натика в моята!

Сряда

Аааа, тази малката прекали. Събуди ни и двамата с крясъци. Щяла да се удави, Боб я дърпал, някакви найлони плуваха покрай нея... Адам едва не ме стъпка, докато тичаше да я вади от една локва, а после едва избегнах сблъсъка със задните й части, когато я стовари в колибата, мокра и мрънкаща.

А си живеехме добре едно време...Защо, Господи...?

Четвъртък

Мисля, че незабелязано Градината ни се превърна в Ад. Адам е станал ужасно припрян и все тича нанякъде под командите на това безчерупчесто...същество. Ева се казвало.

Тича! Всичко се тресе. Скрих се в черупката си и не смея да се покажа. Полудя тоя свят. Виждам говорещи дънери и нощем звездите ми намигат зловещо.

Тъкмо се примирих със суетнята около мен и се бях притулил на сянка под едно дебело листо, онази взе че изскочи неочаквано и ми го взе! После го сложи на задника на Адам. Горкият.

Петък

Рано сутринта Адам ме взе в шепи и побягна. Спря чак на другия хълм. Главата ми се разтръска, имам чувството, че ще ми се напука черупката от стрес. Тия двамата са луди! Поне да свием по една трева да изпушим, баси...

И знаете ли какво? Накрая онази се домъкна, разрева се и той омекна. Омекна ви казвам! Даде й да пуши от нашата ганджа. После двамата цял ден гледаха мравуняците, ама мравките не се появиха.

И защо беше цялото бягство след като после послушно се затътри след задника й обратно?! Направо се почувствах предаден.

Събота

Ей сега вече стана грубо. На Ева й се прищяха ябълки, но Адам се противопостави да се катери, щял да падне и да се натърти. Много се зарадвах, понеже се бях закрепил за крака му да подремна и за момент се ужасих какво ме очаква. Докато се усетя какво става, оная лудата заедно с една змия принудиха бедния Адам да се катери. Разбира се, последва пукане на клони и се озовахме на земята. Ева, Адам върху нея, аз по средата, а гадната змия избяга. Тъкмо показах страхливо попалца да видя какво става и тия двамата съвсем ме довършиха. Като се налазиха, като се почна едно лигавене... Добре, че се завряха да довършват в колибата, че нямам нерви направо!

И тревата е на привършване.

Неделя

Използвам хубавото време да си освежа къщичката. Ония двамата лежат и се кикотят от сутринта. Вече мисля за бягство. Свърши хубавия живот тука...

А ти? Ще ходиш ли на рожден ден?

2011-03-31T10:15:00.006+03:00

От няколко дни виждам как мои приятели във фейсбук слагат RSVP - Attending на някакво събитие за рожден ден. Стана ми интересно, понеже самата аз получих покана. Събитието е това. Като позачетох, стана ясно, че някакво момиче просто си е поканило приятелите на парти чрез фейсбук, но е имало неблагоразумието да остави event-а публичен. Следват хиляди малоумни според мен хора, които се "самопоканват" и пълнят страницата с глупости и присмех, стига се до там, че вадят снимки от профила на въпросното момиче и се подиграват с тях като правят разни колажи. Има дори статия в уикипедия, която обяснява колко е глупава Доби. не познавам момичето, като чета писанията й, очевидно не е много умна, но въпросът е дали е по-проста от тези 12 хиляди, които са написали, че ще ходят на партито и онязи 3 хиляди, които още се колебаят...

Питам аз - това нормално ли ви се струва? Най-малкото подобна простотия трябва да накара някои да се засрамят. От гледна точка на закона също не ми се струва много редно - това си е чиста проба тормоз.

Създадени за групи по повода колкото щеш. Една апелира да се върнат снимиките на момичето обратно в профила й. В нея обаче също е пълно само с подигравки. Дори видео е направено.

Много сме прости, казвам го за пореден път и ми се гади от подобни неща, които показват, че явно българският народ е много изпростял като цяло, по цял ден седи във фейсбук и твори дивотии.

Ако съберете на едно място злобата си, цяла Япония не, а ЦЯЛ СВЯТ ще се осветява вече не от атомни централи, а от тази енергия. За момента тя е радиоактивна, отровна хорска простотия и малоумие. И на никой не му хрумва, че може да впрегне в нещо градивно явно излишната си енергия и време.

Иска ми се така активно да бяхте популяризирали каузата за Сандра!!! И за още много хора, които имат нужда от помощ! Повечето от вас, скудоумни идиоти, които сте в тази групичка, имате нужда от психиатрична помощ, а лично според мен - от чук в главата!!!

Повръща ми се.

***
Няколко часа по-късно събитието е "Отложено" :D

Love.Net

2011-03-30T10:34:00.002+03:00

Влязох в този филм още по времето, когато всичко беше на хартия и течеше casting. Скептична съм към подобни истории, но Иронията ме избра да участвам в осмивана от мен роля.

Тогава твърдях, че любов и връзки в нета търсят неудачниците и хора с проблеми в общуването. Много скоро ми се наложи или да призная, че не е така, или да се обявя за неудачник, понеже намерих в нета дори без да търся не какво да е, а баш любов. Ама от тия дето си забравяш главата и не мислиш изобщо.

Разбира се, да намериш връзка в нета е лесно, да я пренесеш успешно в реалността е вече малко по-трудно. От тогава и сега още се двоумя дали да обичам социалната мрежа или да проклинам Марк ЦукърБъг :)

Вече става ясно, че няма да съм напълно безпристрастна в оценката си за Love.Net, първо, защото съм изживяла всички емоции около създаването заедно с някои от хората, които го направиха, второ - защото съм от една хилядите, намерили човека до себе си точно в интернет. За добро или лошо - не знам. Сигурно ако баба ми беше сърфирала в интернет, нямаше да се научи да прави туршии и дядо ми нямаше да я "вземе".

*Край на уводната част*

Снощи го гледах - плодът на почти две години труд, доста вечери в офиса и непочивни уикенди, когато и яд ме е хващало даже на тоя филм.

Бях силно развълнувана да го видя най-сетне. Както преди години гледах прохождащата ми племеница. Страхотно усещане е да бъдеш свидетел на първите стъпки на мъничето, което си гледал от пелените как израства, макар да не е твое собствено. И странно ми беше като знам колко хаотично беше всичко в началото, колко много идеи, хора, усърдна работа и всеотдайност са причина идеята да се материализира в това, което гледахме снощи.

Love.Net е свеж и приятен филм, с много забавни и раздвижени диалози. Интересно е изпълнението на това преплитане на линиите на различните герои/двойки. Драматичната линия на Мила и Филип успешно споява останалите, които са доста по-лековати и понякога комични. Имаше моменти, в които цялата зала избухваше в смях. Много силна роля на Христо Шопов. Много ми хареса и героинята на Койна Русева, страхотна беше, особено сцената, в която наби Rider-a.

Хубавото на филма е, че не задава императиви, не осъжда, а единствено показва аспектите на свободата, която човек има, когато седи зад клавиатурата. Свободата да бъде себе си повече от всякога. Или свободата да бъде някой друг, за да се върне към собственото си забравено Аз.

Не на последно място - партито след премиерата беше невероятно. Джон Лоутън е голяма работа, пък и вече мога да умра спокойно след като доживях да го чуя на живо и да стоя на 1 см от него. Едва надвих профанското си желание да го помоля за автограф и снимка :D

Емоцията беше пълна.

И...благодаря на Millart, че ме направи част от това невероятно преживяване.

СпИн*(к)

2011-03-23T12:22:00.009+02:00

Докато четях за българския синдром, наречен "кисело зеле" (batpep много подробно го е описал), в последствие прочетох и едно интересно сбогуване с последния зелев лист под формата на последна зимна сърмичка, докато правех всичките тези неща се чудех колко е лесно да свиеш на някого сърмите, стига да подгънеш листа на подходящото място.

После четох за синдрома на старите моми. Голямото бързане да влезеш в графата на отчаяните съпруги.

Е ли синдром това явление, че ако в определен момент, си сама, необвързана и без изгледи скоро да се бракуваш, ти се запечатваш в капана на мисли от типа "отидох си млада и невинна и за мен вече няма надежда". Доста глупаво. Жената е жена и на 40. Жената може да бъде майка и на 41. Имам много примери. Не че е желателно да те питат на колко е внучето, докато разхождаш сина си в парка...

Замечтана кандидат-домакиня. Балончето над главата й би показало чифт Маноло Бланик, сигурна съм!

То и при мъжете го има този синдром, само че те имат един период, в който се залъгват, че са щастливи ергени и даже поглеждат саркастично в бебешките колички на вече женените си авери. Синдромът става факт, когато вече нямат ~~живи~~ свободни приятели, с които да пият по бира. И добива застрашителни размери, когато започнат да оплешивяват.

Истината е проста. Ако не можеш да бъдеш щастлив, когато си сам, няма да бъдеш такъв и във връзката си. Щастието нали не ти го носи изцяло другия човек, я ти самият. Тя/той е онази частица, която липсва, за да е пълна картинката. Пък веруюто, че си си самодостатъчен е дъвката, която можеш да дъвчеш дълго-дълго, но накрая дори Корега няма да ти помогне да поддържаш стандарта.

Докато чета такива жизненоважни разсъждения, намирам кой с кого ходи и кой на кого изневерява, кои бански са на мода през лято 2011, толкова съм се издигнала над нещата, че снощи изпитах носталгия по нещо старо. Понеже гледах Рапунцел и си дадох сметка, че е единствената блондинка в киноиндустрията, която не просто няма цици, а в последствие става брюнетка без това да се отрази кофти на имиджа й. Освен това щом един кон може да бъде куче, какво толкова обидно намирате в това, че понякога казвам, че мъжете са кучета. Само вдигат крак и препикават териоторията, после хукват нанякъде, никога не знаеш къде точно, и ги намираш след време заклещени и жално скимтящи или пък бити и нахапани от себеподобни. И ако не близнеш ухото на горкия неудачник, то значи ти просто си неговата женска. Кучката. Мерси за комплимента.

Старото нещо, по което изитах носталгия, е секси гласът на Анастейша. Rhythm and Soul на високи токчета. Обичам я тази мацка.

Когато обаче до късно не можеш да се откачиш от компютъра, понеже ти дори смъртта не можеш да си представиш като нещо страшно, а гледаш на нея като минаване в статус offline, нещата се размиват. Размили са се пред очите ми надписите над албума, който реших да тегля тази нощ. И то не просто албум, а цялата дискография на вече споменатата дама. Първото нещо сутринта, щом отворих очи, беше да хукна към лаптопа и да видя свалило ли се е всичко. Понеже ползвам краден нет, та прекъсва понякога. Така е, пълно щастие няма.

Веднага копирах всички папки в iTunes, после в iPod-а си, тагнах ги, сложих им хубави artworks, които да ми радват окото и...реших да си пусна няколко парчета, докато се къпя и тършувам насам-натам в опит да направя сутрешния си тоалет.

Заглавията ми се сториха странни. Първите няколко. Но още бях доста сънена. Пуснах едно. Рукнаха гайди. Странно не, а стресиращо. Второто - някакво песнопение като в неделното църковно училище. Не че съм ходила на такова, но гледам много филми. Накрая ме удари в лицето жанра на албума - Етно. Кака Сия не знам етно да пее. Отворх отново сайта на торента и установих, че съм изтеглила стотици мегабайти етно музика на някаква световно неизвестна сръбска група, носеща името Anastasia. Със замах изтрих всичко. Туй то. Няма такова разочарование. Sick & tired extended version.

Нищо де. Довечера ще тегля наново и ще гледам този път да е Anastacia наистина. Ако не съм пак един Спинк, чиито очи са се превърнали в чертички още в десет вечерта.

*Синдром на придобита интелектуална недостатъчност

Фук-фук

2011-03-16T14:48:00.002+02:00

След като всички въздишаме по хубавата рокля на Бънги (барабар с пълнежа й, който тя изфръцка пред нас най-безмилостно и ни остави да точим лиги с ЛамотЯ), сега същата тя да си позволи да мрънка!

Сега е мой ред да се самоизтъкна - имам си яка тениска пък! И на мен не ми е в стила, ама тая снимка е правена в тоЙлетната :D

Coolтурен обзор

2011-03-07T14:46:00.004+02:00

В последните две седмици изпитвах някакъв глад за впечатления, който утолих чрез ежедневно търсене на нещо ново. За изминалите малко дни натрупах доста за разказване и същевременно - не ми се разказва. Пиша няколко реда, за да споделя какво (според мен) си струва да гледате тези дни.

Започвам с "Тилт". Много свеж, готини диалози, красиво заснет, естествена игра на младите надежди на родното кино, една адски силна роля на младия Бахаров, който ме впечатли безкрайно. Изгражда ей така пред очите ти един много дълбок и интересен образ, който в края преживява драматично развитие, следващо инерцията на топчето. Тилт. Играта свършва едва, когато се предадеш. Хубавото е, че тилт не е просто край на играта. Тилт е (от)ново начало.

Преди това (каква ти хронология) гледах спектакъла на Валерия Вълчева "Сантименталният пътешественик Дон Джовани". Едно доста добро съчетание от текстовете на Молиер, Киркегор, Пушкин, Стърн, и музиката на Лист, Месиен, Моцарт, Бетовен...Главният персонаж, разбира се, е Дон Жуан, представен доста впечатляващо от Петър Мелтев. И непознато за мен амплоа на Андрония от Nasekomix. Препоръчвам силно. Много приятна постановка.

Отново в Червената къща гледах поредица от късометражни филми - "Мистерии" от Future shorts. Особено ми хареса този за висящите обувки. Идея си нямах, че по различните краища на света небрежно преметнатите през електрическите жици кецове значат изобщо нещо, пък те си имали символика и традиции. Като започнем от това, че тези обувки са знак, че си загубил девствеността си, та до там, че с тях се маркира територията на уличните банди. Да не говорим, че се третират като някакъв особен вид улично изкуство, за което си има специална дума - шуфити (от shoe - обувка, + фити от графити :)) Анимацията с роботите-убийци беше доста шантава, но музиката на Flying lotus ми хареса. Както и интересната идея за голата човешка стоножка от видеото на The Klaxons.

Другият бг филм, който приятно ме впечатли, е "Лов на дребни хищници". Някак ми се беше изплъзвал досега, но поправих пропуска :) В момента го дават само в Euro cinema и в Кино Влайкова, където го гледах в малко студена и доста празна зала, но пък само срещу 3 лева. Филмът е доста приятен. Разглежда няколко истории като основните две са тези на група младежи, които се чудят каква глупост са направят, за да намерят пари за морето, и живота на самотен бивш бандит и настоящ наркоман, който не може да избяга от миналото си. Доста интересна беше линията на единия герой, който поради проблем с общуването е доста затворен и странен. Упоритостта му да седи напразно, но безотказно всеки ден в определен час на Славейков в очакване на девойката, пленила сърцето му, преплита историята му с тази на другия интересен тип и слага общия финал.

Снощи гледах новия късометражен филм на Павел Веснаков - "Влакове", който разказва малко подтискаща, но твърде реална житейска ситуация, в която една майка търси начин да избяга не от бедността по принцип, а от вероятността да разочарова сина си. Малко на брой, но изпълнени със стойност и смисъл минути, интересни гледни точки и оригинална визия на една доста позната реалност. Ако помните преди време "АЦЛ" по разказа на Т. Терзиев "Тефтерче", която ни запозна с един много интересен и странен герой, заключен в настоящето поради липса на спомени за миналото и идея за бъдещето, във "Влакове" настоящето не е единствена алтернатива, но за героите тяхното днес изглежда точно както вчера и...евентуално утре.

Това е. Горните заглавия препоръчвам с две ръце. И като се има предвид течащият филмов фестивал, тези дни няма да останем гладни от към емоции и впечатления :)

A Tale of the Movie Board

2011-02-25T07:05:00.000+02:00

Имало едно време един много компетентен киноман, който изписвал десетки страници с кино ревюта, седейки сутрин на онази интимна седалка, върху която човек се освобождава от всякакви тежести в приятно усамотение. Пишел дълго и задълбочено. Повече време прекарвал единствено в гледане на филми.

Та така. Пишел Ностро, пишел и по едно време спрял, отегчен от факта, че си няма публика. Започнал да чете един слабо известен труд, носещ интригуващото заглавие "2009-2014 преглед на перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена". И след като разбрал, че моцарелата и опаковките са много занимателна тема с високо интелектуален отенък, той се замислил за това как би могъл да даде на света свой труд и да изпълни научната си мисия на планетата. Ностро по това време бил все още много скромен, той си казал, че дори и един читател да прочете умотворенията му, ще е достатъчно, за да се почувства удовлетворен. И запретнал ръкави.

Така се появил неговият труд, където неуморно с пот на чело, Ностро списвал и описвал своите впечатления, които нараствали с всяко следващо dvd, влязло в процепа на оптичното му устройство. Доста скоро дошло и удовлетворението. Първа го забелязала малката японка Bungle, която го похвалила и насърчила. Така Ностро се превърнал в кино-гуру за броени седмици. Неговата оценка тежала повече от тази в imdb. Събрал за рекордно време орди от фенки. (Само Скротума бил по-известен кино-критик от него, но за него някой друг път. Сега говорим за нашия герой, член на политическата ни партия, верен помощник и незаменим съветник на нашия водач Ламот.)

Тениската, с която спя

Но, стига локуми, уважаеми другари. Събрали сме се тук да поздравим Ностро за неговия принос в облагородяването на кино-вкусовете на тук присъстващите блогъри. И да му кажем, че хората, които го четат са много повече от един и много се радват, че той пише за кино, а не за опаковките на сирената, щото покрай сиренето може да пропише и за виното и перспективите на етикетите и корковите тапи, а това е една твърде дълбока тема, която би изгубила Ностро в своите дебри.

С пожелание за още много години адекватни ревюта, готини читатели (това сме ние :D) и творческо удовлетворение. Радваме се, че те има в Блог О'ландия! :)

И моля, някой да помогне на Ностро да си направи сметка Востро, понеже той с бумащината не се оправя. Ние ще се погрижим да я напълним с хубави пожелания ;)

Варна, морето и такситата

2011-02-22T14:40:00.001+02:00

Все съм чувала хора от различни краища на страната да казват, че в София са ги "извозили" с такситата.

Е, аз току-що се возих на такси 3 км за...10 лева. Седнах си на летището, казах, че искам да отида еди-къде си, човекът тръгна. Няколко метра по-нататък каза: "Но нали знаете, че ще струва фиксирана сума? 10 лева". До града даже струвало 13! Представете си! Добре, че имах да пътувам само до промишлената зона. И сааамо за 10 лв. А разстоянието е макс 3 км, взето за 5 минутки. И на предното стъкло на колата има лепенка, че вози за 89 стотинки на километър...

Искането на касова бележка беше посрещнато с насмешка и ми беше подхвърлена една такава, указваща сумата от 7 лева...Обаждане до диспечерка на фирмата. Завърши с - "ами той колегата щом така казва...".

На всичкото отгоре, бакшишът се обиди, защото му казах, че хората от провинцията се оплакват от тарифите и измамите на софийските таксита, но на мен такова чудо в София не ми се е случвало никога. При думата "провинция", чичката веднага ме застреля от упор с обиден тон, защо съм казвала за страната - провинция?! Как можело такова нещо. Сигурна съм, че ако знаеше думата дискриминация, щеше да я ползва.

Ами, казах, както може вие да ми взимате 10 лева за пет метра и да ми давате бележка за 7. Ето така. Може.

Няма такава наглост. Останалите 4 дни тук се надявам да намеря някоя свястна фирма, защото си представям за колко ще ме возят от единия край на града до другия, какъвто е случая с местата, които трябва да посетя. Евала, варненски бакшиши, така се прави, няма това-онова! Яко газ.

П.С. Таксиметровата компания май се казва Паралел и има договор с Летище Варна. Никъде по таблото нямаше име на шофьора и номер на колата.

True Grit (2010)

2011-02-21T14:56:00.001+02:00

Ethan & Joel Coen - различно ненормални, както винаги.

Jeff Bridges - уникален отново.

И един страхотен дебют - Hailee Steinfeld.

Western it not dead. Както и чешитите.

Лична оценка 9/10.

Маркетинг

2011-02-19T12:36:00.000+02:00

Снимка: Личен архив

Къде да се рекламира Canali, ако не...на Канала?

Lost In Translation

2011-02-07T15:57:00.001+02:00

Тъй като манерките са едни празни, кухи и дрънкащи поради своята кухост съдове, в тях трябва да се налива внимателно, по възможност от специалисти. За случая са основани т. нар. училища за физическите приносители на тези манерки.

Misfits

2011-02-07T09:25:00.001+02:00

No, in fact I did NOT enoy it.

Комунист секс-маниак!

2011-02-05T10:41:00.003+02:00

Аз съм комунист, обичам

всичко алено-червено,

маниак да ме наричаш

първа радост е за мене!

Вожде, благодаря за червеното шалче! Благодаря за послушанието, с което понасяш камшичните удари. Благодаря, че поне ти ме разбра и не ме низвергна заради низките ми сексуални страсти (и заради Ленин).

Три пъти Ура за нашата дружба!

Честит рожден ден на Ламотхландия. Приеми моя скромен подарък, който знам, че много ще те зарадва - публикувам търсенията на други сексуално-маниакални хора, незнайно защо - попаднали в моя блог по следните ключови думи:

Знам, че се възбуждаш от бели чорапи, живо те интересува дали се къпят ескимосите или само се мажат с китова мас по дупетата че да минава по-плавно камшика. За порното не се безпокой - в Германия проституцията е напълно легална, даже 80% от каките са наши и от северната съседка. За Франция не знам, ама тамошните режисьори на филмчета за възрастни правят такива невероятни шедьоври, че и в университетите ги пускат, да видят младите как се правят нещата. Пилешките крака и някои други ключови думи няма да коментирам :D

Представата за това как слагаш калъф на юргана си е супер възбуждаща, напълно те разбирам и силно ти се възхищавам, че можеш...да го слагаш. Чаршафа.

Хайде, да списваш блогчето със здраве и...наздраве :)

P.S. Това вчера беше тийзъра :D
P.S.2 И не гледай какво излиза като втори резултат от "Подобни статии" в ТБЛ :о

Бъдеще, здравей, здравей!

2011-02-02T15:09:00.001+02:00

Или аз съм изостанала от тенденциите или тенденциите са стресиращи. Вече силиконови фльорци ще се правят на сватбени агенти и фолк бургии ще ни учат на стил. Интересно ми е коя булка ще се навие да вземе Златка да й организира сватбата? Сигурно и тази, която би се учила на стил от Андреа. Няма такава държава. Порнографията е навсякъде, а уж била забранена със закон. После няма да е трудно да си отговорим за въпроса Къде сме ние и Защо народът ни е неграмотен. И как така се е случило, че осемгодишните не знаят таблицата за умножение с 1 дори, но знаят имената на всички тежко напудрени псевдоартисти, които въртят баджаци по телевизията на Митко Пайнера.

Защото живеем в държавата на проститутките, милицаите и дебелите вратове.

Бъдеще, здравей, здравей! Ти светиш така ярко и оптимистично, че ми се ще да хвана и аз T2 и - навънка. В името на младото поколение и бъдещите такива, иска ми се силно да вярвам, че Човек се формира преди всичко от семейната си среда и след това от останалата част от обкръжението. В противен случай бих предпочела да се самокастрирам вместо да отгледам някой член на бъдещето светло гей-чалга-силиконово поколение.

Амин.

Стъпки в пясъка (2011)

2011-02-01T23:25:00.002+02:00

Да започна с това, че следващите редове не са ревю, не са писани от кино-критик и нямат претенции да се налагат.

Да предупредя, че става дума за нещо с етикет Made in BG (и малко в USA :)). Ако това е повод за гримаса, по-добре не четете надолу.

За останалите.

Току-що гледах "Стъпки в пясъка". Да си призная честно, останах изненадана. Приятно. Дори през тези минути в киносалона и за секунда не ми мина мисълта "Този филм (не) ми харесва". Защото седях, гледах и не си спомнях къде точно се намирам. Достатъчно беше да чувствам.

Историята е добре позната. Младият човек, разочарован, без цел и посока, отегчен, бягащ, търсещ, сам. Проблем не само на поколението от времето преди падането на Берлинската стена, проблем все по-наболял днес, когато много мои връстници и познати си хващат раниците и заминават нанякъде, защото няма какво да ги задържи в този град, в тази държава. Само че сега не е нужно да преплуват Дунав посреднощ, за да намерят цивилизацията. Страхотен Иван Бърнев.

Нищо ново и все пак много емоционално поднесено старо. Сигурно много от "познавачите" на кино изкуството могат да изредят десетки недостатъци в режисурата, сценария, актьорската игра и прочие. Сигурно и аз мога, ако се напъна повече. Но този филм ме накара повече да чувствам, и след това да мисля. И то не за качествата и недостатъците на изпълнението. А за хората като човеци. Проблемите. Самотата. Бягството. Порастването далеч от всичко познато. Загубите. Победите. Пътищата. реките. Самолетите. Измяната. Разбирането. Прошката. Незабравянето. Посрещането след 20 години смърт. "Слави, маме, съсипах ти сакото". И сърцето, което винаги търси път към мястото, от което си бягал през целия си живот. Клиширано, но и клишетата си има причина да са се наложили като такива.

Точка. Не търсете ефекти. Не търсете комерсиални похвати. Не очаквайте лъскава визия. Ще видите една родна действителност от недалечното минало. И един млад човек, който по нищо не се различава от мен, и от вас. В лутанията и трудностите си.

Раздвижването в родното изкуство все повече ме радва. Има надежда. Но тя не е в предубедеждението, че Made in BG=Боклук. Поздрав за всички, които ще ме нахранят, макар и наум - вие също сте made in bg :) Дайте си шанс.

Amadeus

2011-01-27T11:33:00.004+02:00

Днес освен, че е рожденият ден на Необмислените желания на Ел, се навършват цели 255 години от рождението на Моцарт - музикантът, чийто талант се проявява безсрамно рано, развива се бурно и го прави известен на съвсем невръстна детска възраст. Животът му е като експлозия, кратък, но ярък, шумен и наситен. По този повод много ми харесва погледът на Милош Форман във филма от 1984, където Амадеус има романтичния образ на безгрижен нехранимайко, пропиляващ таланта си в пиянство и оргии. И все пак - такъв талант не може да бъде пропилян, загубен и забравен, което историята е доказала. Може да се случи подобно нещо, само ако такъв талант остане неоткрит.

2 в 1

2011-01-25T09:43:00.002+02:00

Кака ви Надинка да се похвали с новата си придобивка:

И понеже съм супер практична личност, ще използвам възможността по същия повод да нахраня Мултирама, самозваният PC експерт, които продават този лаптоп с дълбокото убеждение, че на него има някаква ОС, и то не каква да е, а Linux. Пише го в каталога, на сайта, на рекламната табелка пред самия лаптоп, повтори ми го 16 пъти консултанта, който беше дълбоко учуден, че изобщо знам разликата между видеокартата със собствена и такава със споделена памет...

Не че е голям проблем да си купиш машинка, да се прибереш вкъщи и да я пуснеш в очакване как ще тръгне инсталация, а вместо това прочиташ "No OS installed on this computer". Ровиш в кутията, казваш си - имаш симпатичен диск с free DOS, което леко те фрапира, еее, няма recovery disc, ама то се оказва, че няма и нищо тука, което да се нуждае от recover...

Та не отидох на място да ги нахраня Мултирам-овци, щото от опит с Плесио знам, че тия хора си нямат хабер какво говорят като се опитват да про~~бутват~~дават. Гръцко-българска работа. Демек - трагедия от класа и с традиции.

Само ме е яд, че бях решила да видя как ще ми хареса Linux, не съм работила на него. Пък после така или иначе щеше да играе Win 7. От друга страна, спестиха ми малко труд да се маха една и да инсталира друга ОС.

+/-

Важното е, че в момента имам вече всичко необходимо, машинката работи (чук-чук на дърво) и Надинка е доволна :)

П.С. Ако си купувате нещо от тия големи пе це експерти, проверявайте по 6 пъти какво ви дават. И липсата на рекламни лепенки по самия лаптоп, да, определено означава липса на някои неща, а не просто скромност от страна на производителя ;)

wow

2011-01-22T18:19:00.000+02:00

А ти чуваш ли?

2011-01-21T10:56:00.005+02:00

Тук сте свикнали да четете изблиците на гражданското ми недоволство, опити за ревюта на филми и разни цинични простотии.

Ще ви изненадам (надявам се приятно) с това, че днес ще прочетете нещо различно. Трябва да си сложа някакъв таг за тази категория, но тъй като едва ли ще пиша много в нея, та ще го сложа просто в "музи".

Първата премиера за новата година на Театъра на армията беше вчера - "Откат" по Захари Карабашлиев, под режисурата на Стайко Мурджев. И тъй като вече чух няколко злобни критики, ще дам и аз мнение, макар че нямах подобни намерения.
Актьорският екип е изключително интересен, тъй като е съчетание от няколко вече доказани имена и съвсем млади такива от сцената на Театър „Българска армия” . Играта е много жива, с много редки моменти на преиграване, незначителни в сравнение с други неща, които съм виждала. Музиката, едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е на Петър Дундаков. Сценографията (Нина Пашова) също ме впечатли приятно. От всичко лъхаше някаква опростеност и сдържаност, които грабват на фона на кичозната помия, която ни залива отвсякъде. Новото, което за пръв път се случи да видя, е съчетанието на класическата театрална постановка с анимация, която стои доста добре на фона на издържаната в бяло сцена. Като четете в афиша "3 D анимация" не очаквайте сини сливи и тронове. Става дума за съвсем друго нещо. Тук анимацията не е поредната дъвка за очите, а идейно допълнение към замисъла, който обикновено липсва на вече споменатите дъвки.

Пиесата се състои от няколко кратки динамични пиеси и не отегчава с голяма продължителност - около час и половина. Отделните части са някак накъсани. Защото животът е това - отделни епизоди, на които е трудно да хванеш къде свършва един и започва следващият. Тематиката е силно актуална - липсата на комуникация между хората поради нечуването, е проблем, който, предполагам, всеки е изпитал. Диалозите са страхотни. Страхотни. И начинът, по който е изложен проблемът с нечуването, провокира да се замислиш колко всъщност чуваш от това, което слушаш - и обратното. Накратко - все повече хората водят монолози, въобразявайки си, че участват в диалози. Важното е да има шум от думи.

По памет, звучеше така: Не чуваш, никога не чуваш...защото, докато ти говорят, ти вече си зает да мислиш какво ще кажеш после. Факт. Което навлиза в другата част на проблема с нечуването - хората просто обичат да се слушат как говорят. Обичат да се чуват, да се самоизслушват, да изнасят тиради пред публика. Да чуват себе си. Но рядко другите. И още повече, ако другите ще кажат нещо, което няма да ти хареса, просто си изграждаш защитен механизъм, който пропуска покрай ушите ти, но не и вътре в тях, нежеланото изказване.

В тона на пиесата - на сцената нямаше пушка, затова и не гръмна, но пък имаше откат без пушка, което си е цяло събитие. И оценете факта, че вместо да отдаде енергията си на куршума и да се случи изстрел, пушката отдава енергията си на стрелеца, той само трябва да има силата да я удържи.

Ако вие обичате да слушате как другите говорят, и особено, когато го правят с хъс, артистичност, леко цинично и без задръжки, чуйте отката.
Не мога да кажа, че постановката е нещо уникално и невероятно, но в съчетание с интересната визия, която предлага, "Откат" е приятната ментална изнанада, която препоръчвам да си направите през този сезон.

Powder p(uff)

2011-01-19T13:05:00.000+02:00

Author: Ross Horsley

Любезност

2011-01-18T13:59:00.001+02:00

Author: Ross Horsley

fOck The Review

2011-01-12T14:16:00.000+02:00

Робърт Де Ниро кога ще спре да се снима в пълнометражни сериали? Думата fOck отдавна вече не е интересна, а шуртящият по лицата на всички кетчуп е меко казано отблъскващ.

100

2011-01-10T17:19:00.004+02:00

Денят преди заплата. The Day. Ужасният ден, в който броиш последните банкноти (ако си късметлия), последните монети (ако си нормален човек като тук блогуващата Nadinka) или пък теглиш от запасите в банката (ако си някакво мега пестеливо и пресметливо копе*е).

Значи вчера с последни монетки в джоба, но с песен на уста отворих хладилника и се приготвих да ползвам най-якия коледен подарък - пасатора. Намериха се картофи, моркови, пресен лук, спанак, и не знам от къде ми хрумна - добавих чаша леща, ама био леща!
Всичкото това хубаво сварено го пасирах на турбо. После изпекох крутони. Ако питате как - ами, лесно. Филия хляб, нарязана на кубчета, поръсени с босилек и зехтин, се запичат в микровелето/фурната. Стана страхотна супа със странен цвят, ама това е заради спанака. А магданозът ми е малко завехнал :)

Звучи като студентски живот, какъвто така или иначе не съм имала под тази форма.

Важното е да си свиркаш и да правиш нещата с любов!

Книжни тела: 2010

2011-01-07T10:55:00.004+02:00

Ламотът продъни целия блогосвят да се хвали кои книги е прочел, отгоре на всичкото не се задоволи да посочи 2-3 души да поемат салама, ами покани целия си блогрол - че тоя салам за кого по-напред?!
Някак не обичам да се отзовавам на такива масови, нелични и неспециални покани, но ще му натрия носа. И аз четох през тази година пък! И даже след завършването на досадната магистратура, през която нямах време да чета друго освен тухли, тази година се развихрих и изчетох адски интересни неща. Опасявам се, че не мога да се сетя за всички заглавия обаче.

Не са поред и не съм изчерпателна. Просто имам слаба памет, не че много съм чела :D

В първите месеци четох Букай - "Приказки за размисъл", "Нека ти разкажа". Два чудесни сборника с притчи и разкази, които наистина могат да те накарат да се замислиш за много неща.

Определено 2010 мина под обаянието на Рей Бредбъри. Много го четох тоя човек, ама много. "451 по Фаренхайт", "Смъртта е занимание самотно", "Гробище за лунатици", сборникът "Париж завинаги", "Вино от глухарчета", "Сбогом лято", сборникът "100 разказа на Рей Бредбъри", "Дървото на вси светии". Оставям си за тази година "Нещо зло се задава".

Уилям Питър Блати - "Димитър", един страхотен фантастичен роман.

Не мина и без Стивън Кинг. Новите му неща не ме впечатлиха особено. Но се върнах към по-стари.

"Проклятието" за втори път, просто защото първият път ме грабна и не поиска да ме пусне с последната страница.

"Зеленият път", за не знам кой път. Защото е безумно красива история, която те кара да вярваш в съществуването на Красивото и Доброто, макар и с тъжното чувство, че те най-често са стъпквани без съжаление, докато бъдат размазани подобно на гръбнака на малкия гризач...

Отново "Соларис", нецензурираната версия, която ми даде много, много, много нов поглед върху Лем.

Няколко книги за психология, които няма да цитирам по заглавия, защото не ми дадоха нищо ново/интересно като познание.

Започнах "В наказателната колония" на Кафка. Още съм в началото така че няма да пиша впечатления.

Мотае ми се още нещо, но в момента толкова се сещам. Като се прибера и прегледам лавицата с книги, може да се сетя още нещо, но ако сега не се сещам, значи не е било много важно :)

Прочетох вече доста хора, които описаха своята година в книги. Всеки може да се чувства свободен да поеме щафетата и да ни просвети за своите читателски приключения през 2010.

Too White, Too Tall, Too Beautiful - WTF?!

2011-01-06T12:10:00.002+02:00

Носят се разни приказки за новата Клеопатра - Angelina Jolie, във филма на Scott Rudin, който се очаква да е готов през 2013 и освен всичко друго, слуховете твърдят, че ще е в модерния напоследък 3D формат.. Слухове или не, африканските братя вече са скочили много сериозно срещу Анджи - цитирам:

Jolie is "too white" to play the Egyptian Queen.
"I don't care how full Angelina Jolie's lips are, how many African children she adopts, or how bronzed her skin will become for the film," Shirea Carroll wrote in an editorial for Essence.com.
"I firmly believe this role should have gone to a Black woman...What's next?

Била прекалено бяла. Малко факти.
Продукцията от 1963 е един от най-скъпите филми в Холивуд - според iMDB - Adjusting for inflation, this is one of the most expensive movies ever made. Its budget of $44 million is equivalent to 297 million dollars. Оставям ви да си сметнете сами горе-долу gross-а.

Box Office
Budget:$44,000,000 (estimated)
Gross:$48,000,000 (USA) (January 1970)

Всички тия милиони не са ги вкарали братята африканци, сигурно защото Клео е била пак прекалено бяла - Елизабет Тейлър - най-известната Клеопатра - не прилича много на африкански чедо също, но това не пречи да е една прекрасна царица.
Мирише ми на расизъм и дискриминация този път от страна на чернилките. Не съм расистка. Ха-ха. Но когато им се даде право на глас, някои хора прекаляват. За щастие през 60те са били още в борба за прословутите си права, иначе Лизи щеше да играе Клеопатра само при условие, че е намазана с черна боя Щъркел за селка печка.

Още:

While experts can't say with certainty what Cleopatra looked like, physically speaking, Jolie is probably not the most historically accurate choice. For starters, she's probably too tall, beautiful and skinny, according to what historians now know.

Значи, да изберем баба Яга за ролята!
Лично аз няма да отида да гледам филм с чернокожа и грозна Клеопатра, колкото и достоверен да е той. По-добре да направя един тур през Филиповци. При другите, които прекаляват, когато им подадеш пръст да ти отхапят ръката.

Не съм чула филмът да има претенции за историческа точност и издържаност. Това е изкуство, за Бога. В изкуството няма строги стереотипи (точно затова е изкуство, а не история, математика или архутектура), има различно, иновативно, разчупено мислене, има различен поглед, има движение, развитие и ексцентричност в определени граници. Трябва ли да напъхаме всичко в рамки, да се заснемат едни и същи филми по един и същи начин и с едни и същи като визия и градеж на типажи, за да се каже, че това е истински филм? Моля, моля. Не говорим за документална продукция. Тези ги оставете на National Geographic и историческите канали.

Аз съм 'за' Анджелина като Клеопатра. Страхотна индивидуалност, която смятам, ще стои страхотно на екран в тази роля. 'За' една разчупена визия на египетската мръсница!

ИнтЮресно

2011-01-05T11:18:00.002+02:00

1. Статия на деня - Да мечтаеш поп-фолк

2. Дума на деня - ваджазлинг - вагина (vagina) и блещукам (bedazzling), която се използва за новата модна вълна да украсяваш хълмове и падини с декоративни камъчета

3. Клип на деня - Кавали

4. Снимка на деня:

Снимка: Булфото

Not all souls can be saved...

2011-01-04T16:39:00.002+02:00

Season of the Witch

Genre: Adventure
Director: Dominic Sena
Writer: Bragi F. Schut
Stars:Nicolas Cage, Ron Perlman and Claire Foy
Studio: Lionsgate

Да видим...

Are You Afraid of the Dark?

2011-01-03T14:55:00.001+02:00

Release date: 11 March 2011

Director: Troy Nixey

Genre: Horror
Producer: Gillermo del Toro

Writers: Guillermo del Toro (screenplay), Matthew Robbins (screenplay) and Nigel McKeand (1973 teleplay)
Stars:Katie Holmes, Guy Pearce and Bailee Madison
Studio: Miramax

Made in BG

2010-12-30T11:17:00.002+02:00

Release Date: 01 April 2011

Cast: Hristo Shopov, Zahari Baharov, Koina Ruseva, Lilia Maravilya, Diana Dobreva, Dilyana Popova, John Lawton

Director: Ilian Dzhevelekov

Writer: Ilian Dzhevelekov

Studio: Miramar Film

http://www.themovielove.net/

Откритие!

2010-12-29T17:18:00.000+02:00

Много се радвам, че малко преди да изтече тази година направих едно откритие, което спокойно ще обявя за откритие на моята 2010:

А именно: Разбрах за коя класация се пъне Лилето:

topbloglog.com

Coming soon

2010-12-29T09:57:00.000+02:00

Release Date: 28 January 2011

Genre: Drama

Cast: Anthony Hopkins, Alice Braga, Ciarán Hinds, Rutger Hauer, Torrey DeVitto, Ben Cheetham

Director: Mikael Håfström

Writers: Michael Petroni, Matt Baglio

Studio: Warner Bros. Pictures

И тя е?

2010-12-27T14:22:00.000+02:00

Една прекрасна жена, родена на днешния ден преди повече от 100 години.

А филмът е?

2010-12-24T11:00:00.005+02:00

iMDB

Първоначално за главната мъжка роля е поканен Мел Гибсън, който обаче смята, че е прекалено възрастен, за да изиграе предложения му персонаж. Колко да е бил възрастен на 43...Сигурна съм, че щеше да направи чудесна роля. Не по-лоша от актьорът, който реално я поема. Блестящ :D

Чудесата се правят от хората. Тук и сега.

2010-12-14T10:17:00.001+02:00

Днес денят ми започна с това.

Стегна ме гърлото. Задуших се и ми се дорева. Ама силно. После ме хвана бяс. На човек понякога му се иска да крещи срещу несправедливостите. Знам, че тези случаи са хиляди и се чувствам безпомощна понякога. Не можем да спасим целия свят, не можем да спрем всички нещастия. Това означава ли, че не трябва да опитаме поне...Винаги съм мразила обобщенията, "глобалния" поглед върху подобни проблеми. Винаги са ме потрисали коментари "И какво можем да направим ние".

Знаете ли колко струва живота на това дете? Колкото лъскавата кола на някой мутрафон. Колкото луксозната вила на някой наш политик. Колкото тоалетите на попфолк-гилдията. Паричките, с които можете да заснемете късометражен филм за порнографията у нас. Или кофти скапан сериал, поне първия сезон.

Все грозни, тъпи, ненужни неща.

Сигурна съм, че всеки човешки живот струва много повече от всичките гореизброени и както и някои премълчани неща. Оказва се, че това в парично изражение съвсем не е така.

Нека не съвестта ти те лиши от новите ботушки от мола, бутилката марков алкохол в дискотеката, новия ти айпод или фотоапарат, с който да заснемеш красивите мигове в живота си. Защото животът е няколко мига. Нека ги дадем на Сандра. Правото на живот е свещено. Да забравим, че сме в България, където по Коледа ставали чудеса заради пробудените целогодишно спящи съвести или долнопробен PR, за да вдигнем рейтинга на псевдозвездите си.

По това време, и по всяко друго, наистина могат да станат чудеса.

Твоето левче, 2, 5, 10 и колкото можеш да отделиш, са от значение. Сумата е страшна. Когато си сам в една държава, в която бюджет има за автопарка на Парламента, но не и за култура и здравеопазване. Сумата е смешна. Когато са много хората със съзнание.

Това не е молба. Това е просто съобщение. Ако минеш, прочетеш го и не те засегне, продължи към живота си и си помисли за това, че ти все пак имаш такъв, когато за някои той зависи от нелепи неща като наличността по банковата сметка.

А това са номерата на банковите сметки, които биха дарили един живот. Използвайте ги!

Сандра Валентинова Младенова
ЕГН: 8611297052

Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

През ноември е открита и DMS кампания. Пращайте SMS с текст DMS SANDRA на 17777.

Знам, че всичките тези думи са излишни, както каза Konx Opmax. Излишни са, ако всеки може да почувства истински потребност да направи малко чудо по Коледа и просто да бъде...човек.

И както написа Марти:

“Whoever saves one life, saves the world entire.”

...

А филмът е?

2010-12-13T16:08:00.002+02:00

Главният герой използва широко известен метод за отключване на чужда кола. Същият метод е тестван от Mythbusters в сезон 2007 и резултатът е: Busted!

П.С. С две ръце препоръчвам да се гледа.

Berbo And The Barclays Golden Boot "10-goal"

2010-12-13T14:29:00.004+02:00

Когато преди няколко седмици нашият чoвек вкара 5 (пет) гола в мача на червените с Blackburn, бях двойно щастлива - не само че моят отбор победи, а защото звездата на мача беше именно нашият човек. Ден след великата футболна среща, бях на един рoжден ден, където обяснявайки ентусиазирано на един холандец как българин е вкарал за Манчестър 5 гола, той, естествено попита срещу кой отбор и аз в еуфория от осъзнаването на факта 6+5=11>10 (а всеки знае какво получава голмайсторът с 10 гола за сезона във Висшата лига), изтресох "Barclays", след което се намериха услужливи участници в дискусията, които да ме поправят, че било срещу Blackburn. Основното, което тогава ме фрасна като светкавица без изобщо да се засегна от тяхното неразбиране, вече е факт! И за пръв път тази награда я държи българин. Няма как да не ми е гордо :))

"Бербатов е първият футболист в историята на Манчестър Юнайтед от Първата световна война насам, който през сезон 2010/2011 г.отбелязва хетрик на вечният враг Ливърпул. На 19 септември Юнайтед побеждава мърсисайдците с 3-2 като и трите гола са дело на Бербатов. На 27 ноември 2010 отбелязва 5 от седемте попадения за своя отбор в мача срещу Блекбърн с краен резултат 7:1. Нападателят влезе в историята на Висшата лига на Англия, след като реализираните от него пет гола във вратата на Блекбърн са най-многото отбелязани от един футболист в рамките на един мач. Той се изравни по този показател с легендата на Нюкасъл Алън Шиърър, вкарал пет във вратата на Шефийлд Уензди, Анди Коул разписал се пет пъти срещу Ипсуич с екипа на Манчестър Юнайтед и Джърмейн Дефоу от миналия сезон при разгрома срещу Уигън."

от http://bg.wikipedia.org

И така, да наредим името на Бербата редом с тези!:

92/93 Teddy Sheringham 22 (Tottenham Hotspur & Nottingham Forest)
93/94 Andy Cole 34 (Newcastle United)
94/95 Alan Shearer 34 (Blackburn Rovers)
95/96 Alan Shearer 31 (Blackburn Rovers)
96/97 Alan Shearer 25 (Newcastle United)
97/98 Dion Dublin (Coventry City), Michael Owen (Liverpool) Chris Sutton (Blackburn Rovers) 18
98/99 Jimmy Floyd Hasselbaink (Leeds United), Owen (Liverpool) Yorke (Man United) 18
99/00 Kevin Philips (Sunderland) 30
00/01 Jimmy Floyd Hasselbaink (Chelsea) 23
01/02 Thierry Henry (Arsenal) 24
02/03 Ruud Van Nistelrooy (Manchester United) 25
03/04 Thierry Henry (Arsenal) 30
04/05 Thierry Henry (Arsenal) 25
05/06 Thierry Henry (Arsenal) 27
06/07 Didier Drogba (Chelsea) 20
07/08 Cristiano Ronaldo (Manchester United) 31
08/09 Nicolas Anelka (Chelsea) 19
09/10 Fernando Torres (Liverpool) 22

А филмът е?

2010-12-11T11:33:00.003+02:00

photo: IMDb

Един филм за извънземни, в който всички извънземни с изключение на 1, са CGI. По време на снимките са направени шест варианта на финала, а звукът, представляващ "езика" на извънземните е създаден с помощта на...тиква.

Вчера господарстваха Nightwish El & Миленка.

А филмът е?

2010-12-10T09:34:00.000+02:00

©Twentieth Century Fox Film, Universal, Miramax

Актьорът, изпълняващ главната мъжка роля, събирал останалите актьори да играят ръгби в свободното от снимки време. Според него така щели да се сплотят като екип и да работят по-добре заедно.

Вчера пиха водица от Извора на живота (The Fountain, 2006) Lu, Nostro & Bungle :)

А филмът е?

2010-12-09T10:26:00.001+02:00

Режисьорът първоначално избира Брад Пит за главната мъжка роля, както и доста нашумяла по това време актриса за женската. След откриване на явно непреодолими различия между вижданията на двамата за продукцията, Пит отива да снима Троя, а режисьорът избира други двама актьори да изиграят двойката.

На романтиката с носталгия

2010-12-02T17:24:00.003+02:00

Някак в нашето модерно ежедневие не остана място за нея, г-ца Романтиката. Неслучайно е госпожИЦА.

Но романтиката в наши дни вече я няма. Отречете и ще ви разцелувам. Но я няма, каквото и да кажете.

Вече никой не ходи на кино, за да се целува на последния ред. Повечето от нас ходят на кино, за да пишат ревюта после или щото са прочели, че някой филм е готин. И наистина отиват на кино, за да гледат филм. Да не говорим, че рядко на мъж му хрумва да те заведе на нормален филм, вместо на някой с кървища и много патлаци.

Вече никой не се целува и в градинката пред блока. Повечето хора се натискат по скъпите си коли, взимат си стая в хотел или директно си водят гаджето вкъщи. И пак става дума за младежи. (Наскоро една колежка разправяше за нейна приятелка, чиято 14 годишна дъщеря спяла с гаджето си вкъщи, в съседната стая). Не че съм „за” изпълненията по пейките, но някак имат своето очарование. И фактът, че си готов да наръбиш дупе или колене в името на общото благо, придава доза романтика, нали?

http://www.kurennoy.ru/

Вече никой не се натиска, награбва, люби и прочие. Всички се чукат. На поразия. И не само на Великден. И никой не стои до гърдите ти, за да слуша сърцето ти.

Никой не мечтае за вниманието и разговорите с човек, когото харесва. Повечето реплики са "Тая как ще я оправя" и "Леле, на този какво му мисля". Общо взето никой не копнее за прегръдките на другия, а за някои други негови...неща. Поне така говорим.

Вече никой не ти звъни по стационарния телефон, за да си говорите с часове, докато ядеш, подреждаш стаята си, лакираш ноктите и т.н. Хич не ме греят 1500те безплатни минути на Глобул. Не са романтични. Просто защото разговор от мобилен можеш да водиш навсякъде. Друго си е да опъваш кабела из целия апартамент.

Вече няма мъже, които носят цвете на среща с жена. Освен ако не са свършили някоя беля и правят мили очи да се измъкнат. Но пък има жени, които не се радват на нищо по-малко от палто от норки...И на малко мъже им хрумва, че някой би се зарадвал на открадната от съседния двор хризантема.

Няма мъже, които отварят вратите на жена, даже наскоро един мухльо щеше да ме стъпче в метрото. Кавалерите са мъртви.

Вече никой никого не изпраща до вкъщи в приятното опиянение на късната доба. Всички се возим пияни в жълти коли срещу скромна парична сума. Прощалните целувки вече не са пред входната врата, а на вратата на таксито.

Дори децата не мечтаят Дядо Коледа да им донесе играчка, а искат мама и тате да им купят телефон/компютър/плейстейшън.

Жените вече не се изчервяват без руж. Да плъзнеш ръка под полата й на първа среща изобщо не е табу. И за никой не е ненормално. Даже да окажеш съпротива е признак на задръстеност. Да изчакаш достатъчно, за да си легнеш с някой, който те вълнува, значи, че си кестен. И това далеч не е акт на сближаване. общо взето, запознанството често се случва след акта (на сближаване?). И още

Ако не си я опънал на първата среща има два варианта – 1. тя да си помисли, че си гей, щото е готина, а ти не си й се метнал; 2. да те помисли за смотаняк, който дори не се е пробвал.
Да му кажеш, че не си лягаш на първа среща си е живо доказателство, че си супер зле, така че повечето жени не се церемонят дълго. И какви ти пеперуди, те са умрели още с първото му нескопосано свършване, когато ти си викала в бясна симулация.

Вечерите отдавна не са време, в което влюбени двойки се държат за ръка по улиците. Много по-яко е да седят в задимени заведения и да си издухват взаимно дим в лицата. Никой не ти казва "Добре, ще се радвам да те видя". Всичко се свежда до "OK, C U".

За любимия човек вече не е повод за радост уговорката за среща. Ако откажеш, той винаги може да позяпа мач, после малко порно и да заспи в алкохолни изпарения. Също така за жените вече е все по-сложно да се вместват между футбола, срещите с приятели и заградените с бодлива тел граници на модерното понятие „лично пространство”. Мъжете пък се мъдрят между посещението при козметичката, висенето в мола и разни други занимания, които имат за цел да покажат, че тази жена е независима и има свои интереси.

http://www.kurennoy.ru/

Къде изчезна радостното тупкане в гърдите в очакване на среща? Слагаш я просто в графика – вторник – среща с гаджето, сряда – излизане с момчетата/момичетата, четвъртък – посветен на някое хоби, петък – среща с гаджето навън, събота – проспиваш половината ден, какви ти срещи, вечерта е за пиене, неделя – спане, кафе, висене пред копма, вечерта ще поиграеш на някоя игра/ще си правиш козметични процедури. Всичко е така разграфено, че ми се повръща. И къде е романтиката в тоя казармен строй, където ако нарушиш горния график на партньора си и недай си Боже искаш да имаш повече време в него, рискуваш да се окажеш лепка? Всички измпулсивни желания да се видите неочаквано или да го/я изненадаш, може да завършат катастрофално.

Освен това отдавна никой не се сгодява/жени. Дали, защото са чули, че като се ожениш сексът свършва? Всички живеят с години заедно, създават деца, купуват дома на кредит, задължително и кола, с която пътуват в провинцията през уикендите. И са щастливи, нищо не им липсва. Сега ще ме парирате, че любовта няма нужда от подписи, документи и формалности. Но романтиката има нужда от един важен жест, от един въпрос, един отговор и малко щастливи прегръдки през сълзи. А не от рационалност и приказки за модерно съжителство. Любовта и романтиката не могат да бъдат модерни. Могат само да се модифицират и изкривяват.

Всичко, което ми остава е да помечатя за старомодна любов, прашна романтика, извадена от нафталина и...малко пеперуди в стомаха на двама.

Порно+Проституция=Демокрация?

2010-11-30T16:02:00.001+02:00

Многострадалната Геновева, държава на проститутките, полицейска държава, земя като една човешка длан (тази на ББ), кърмилницата на пенсионери, които се избиват за чепка банани, родината на подрастващи, които се вдигат на бунт понеже им било много ученето, държава, от която смучат самозвани експерти-тире-безочливи-фльорци...и май мога да продължа още много, но ще се спра на една конкретна тема по-нататък.

Сигурно повечето от вас са пропуснали едно предаване на Карбовски, в което френски гей режисьор на циганско хард порно обясняваше как правел изкуство.

Арестуваният „артист” беше крайно възмутен от отношението ни и как в България си били позволили да го арестуват и обвинят в ужасни неща, докато по цял сват милеели и благоговеели пред неговите филми. Материал за тези филми артистичният французин събира по циганските гета, където си намира „модели’, които срещу 20 евро се съгласяват да участват в хард порно филмче или в еротична фотосесия. И този интерес към България не е защото нашенските роми правят без пари нещо, от което се изкарват прилични суми, а защото имали интересни черти! Представете си! По-възбуждащи и впечатляващи от френските, примерно. Затова Жан не снимал българи – те много си приличали с французите. Но циганите много се котирали.

Няма да навлизам в подробности как в стаите, които обикновено наемал за снимачни цели нямало дори баня и за какво им били на „моделите” да се къпят...

Та този човек на великото филмово изкуство беше крайно засегнат от липсата на всякакво преклонение пред гения му. Отгоре на всичкото една млада, симпатична прокурорка си беше позволила да повдигне обвинението срещу него и да настоява за присъда...България уж тръгнала по пътя на демокрацията, но нямало нищо демократично у нас. Щом и порноиндустрията била подсъдна дейност! И още – каква лудост било у нас да затворят човек за притежаването на 1 грам кока или хероин. По тази логика половината Франция трябвало да се вкара в затвор. Интересна демокрация имат по френските земи!

Разбира се, беше прав да попита как така е забранено правенето на порно пък се продават съвсем свободно такива списания и има такива канали по телевизията. И как така в законите на ЕС не се забранява заснемането на порно филми, пък в българския - се забранява. Човекът изобщо се чувстваше страшно онеправдан от буквата на нашия закон. И не вдяваше изобщо като му се обясняваше, че у нас е длъжен да спазва нашия закон без значение на какво го е научила демократична Франция. Гей-режисьор на гей-порно. Който наричаше през цялото време филмите си „изкуство”. Какво изкуство има в потните мръсни цигани, които се подпират един друг и после щастливо избърсват ръце в каквото намерят, за да си прибират 20те евро в джоба? Замислих се за „потребителите” на това изкуство. Що за изкривени мозъци...

Но много, много силно се впечатлих именно от това как човекът беше 200% убеден в правотата си и в това, че прави нещо стойностно и красиво едва ли не...На моменти мазната му нахална физиономия плачеше за конски ритник. Евала на Карбовски за професионализма и търпението. Аз бих му разпорила гей-задника със сърп. Ама тъп.

Не мразя гейовете, даже съм доста толерантна предвид какви представители на този „вид” има у нас и по света. Но подобна наглост ме вбесява. Много ми се иска подобни „артисти” да си творят и да се раздват на „изкуството” си в собствените си страни, а не в моята страна. Някак като магнит събираме помиярите от цял свят. Подобно впечатление оставят у мен и чуждите туристи по морето – всичката измет на Европа ака по нашето море. Щото е евтино. И има лесни момичета. И пиене до умиране. Което ме подсети за един интересен материал със заглавие „Държавата на проститутките”. Разказано от една невръстна проститутка:

Източник: http://www.temanews.com

И се зачудих как не съм се сетила по-рано аз! Ами съм загубила толкова години да уча и да се старая да се покача по кариерната стълбичка. Пък то било напълно достатъчно веднага след гимназията да се покача на определен брой ******, за да си уредя живота. Тези жени у нас печелели средно межди 2 и 5 хиляди месечно. Има и да харчат, има и да спестяват. За бъдеще и по-добри дни. И кога ли ще са тези дни? Когато вече не ставаш за „бизнеса” и се оттеглиш на заслужена почивка. Някои от тях дори си намират мъже, раждат деца. И живеят нормално (!?). Тук някой психолог веднага може да разкаже малко повече за това на какъв етап и как се проявяват травмите на едно момиче, преживяло младите си години в лапане на пишки по магистралите или долнопробните мотели. Аз ще се въздържа. Най-смешното е, че половината и даже сигурно всичките труженички оправдават професията си с беднотията, в която са принудени да живеят. Явно не им хрумва да отдадат нещо и на вътрешната мизерия, в която тънат душиците, които нямат скрупули да продават телата си за лесни пари. И в тези жени, които се хилят мазно, поклащайки бедра и кимат наред, няма нищо трагично, у тях няма нищо от драматичната красота на Фантин, за тях роман никой няма да напише.

Тази сутрин прочетох интересната вест, че в Германия 80% от проститутките са българки и румънки. Там поне проституцията е законен бизнес и можем да вярваме донякъде на статистиката. Голяма част от белите робини са принудени да го правят, закарани са насила в чужбина, продадени, държани насила и т.н. Това вече е престъпление, което аз лично бих третирала като убийство. Защото е много различно проституирането да е въпрос на личен избор и съвсем друго е да бъдеш принуден да го правиш. Тук замлъкват всички закони и конвенции за правата човешки. Трафикът на хора обаче явно на някои също им изглежда нормален бизнес, както хард гей порното за Жан е най-висша форма на изкуство.

У нас се счита, че трудът на жриците генерира около 60 млн. лв. годишно. И въпреки, че проституцията е противозаконно деяние, каките щъкат посред бял ден по очуканите ни магистрални пътища, продават услуги по интернет и по бардаците или поклащат задници покрай Лъвов мост под носа на родната полиция, която ни пази...

Но нека да е весело. При тази развита пазарна икономика, движението на стоки, пари и...хора е съвсем нормално и даже наложително. Да се продаде непродаваемото е въпрос на талант. И съвсем не става дума за хладилници и ескимоси.

Общо взето, да заключим, че в това да се чукаш за пари, да се снимаш в порнофилм за пари, както и да правиш порно и да сколоняваш към проституция – няма нищо нередно. Всички ние, които не го разбираме, сме прекалено закостенели, недемократични, консервативни, тесногръди и морално изкривени. Липсва ни бизнес нюх. Както и без усет към голямото изкуство.

И слава Богу.

Той си Калинка вярваше*

2010-11-29T11:24:00.002+02:00

Винаги съм се учудвала на човешкото дебелоочие и на факта, че хората могат да бъдат безкрайно нагли в постъпките си. Има толкова много хорица, които те гледат в очите и се правят на най-висша класа ангелчета, а зад гърба опашката пошляпва, копитцата потропват... И ако има нещо по-гнусно от лъжата, то това е лъжата в държавен мащаб. Маминото детенце Калина Илиева била излъгала за дипломата си. Това е мекият израз. Истината е, че тя е фалшифицирала „Берлинската” си диплома и не просто й се губи магистърската степен, ами и бакалавърската се е затрила някъде по пътя от татовото коляно към държавните пари.

"Кой?! Аз ли да лъжа? Дипломата си е истинска, на немска хартия е напечатана, на пишеща машина Olimpia!"

Снимка: БГНЕС

Цялата ни държава е фалшива, та за една диплома ли да се тюхкаме, а. Но не това ме вълнува. Интересно ми е колко трябва да си безочлив и неморален, за да лъжеш толкова на едро като и без това никога нищо не остава скрито-покрито? Или трябва да си невероятен тапир. Да беше по-скромна да фалшифицира някоя дипломка от Благоевград или Свищов, можеше и да мине метър. Но да признаем, че жената се е целила високо – немечката диплома е по-респектираща. Но не и когато е фалшива. Чудя се, ако това се случи в нормална държава, каква присъда ще се полага за такава измама? У нас е ясно. Никаква.

Моме Калино, изчакай година-две и излез с диплома на докторант от ПУТКА! Тате може да ти уреди още по-добър пост тогава. Да подгряваш пърдящите възглавнички на президентО.

*Българска ~~народна~~ песен

О, свещена простота!

2010-11-26T16:56:00.001+02:00

Така не съм се гордяла, че съм българка, откакто цял свят пя Кен ли! И сега като видя тия над 1 милион гледания на видеото в тубата такава гордост ме обхваща, че ми се повдига. Такава съм си, емоционална натура.

Вчера обаче ми се случи отново да изпитам това рядко...чувство.

Добре де. Знам, че има беднотия по нашите географски ширини, знам, че тия пенсионери взимат смешни пенсии (които ние няма и да доживеем, но това е друг въпрос). Ама защо трябва и да сме прости? Тая мизерия защо си я носим отвътре? Не стига ли другата, с която се борим ежедневно?

Трябва ли да се бием за кило банани и две краставици при положение, че тия вериги са заредили тонове? Или просто от носталгия по 90те, когато в магазина имаше/е имало (нямам съзнателни спомени от този период) салам и мляко в ограничени количества, за които наистина е трябвало да се пребориш с физическа сила?

Защо, бе, хора? София, Пловдив. Големи градове. Евтини вериги колкото щеш. Ето ти Карфур, ето ти Кауфланд. Помия има за всички. Защо трябва да се демонстрира постоянно какви сме говеда ли, свине ли...кои животинки да обидя?

И колко да ми е смешно стихотворението О, Лидл, като ми се плаче, докато го чета?

Защо сме толкова мизерни отвсякъде? Защо тая мизерия се е превърнала не само в наш социален статус, но и в затвърден манталитет?

Питам си и отговор не намирам. И аз знам какво е да броиш стотинки за неща от първа необходимост. И аз знам какво означава да нямаш, да се простираш много по-навътре от най-малката възможна черга, да се бориш за оцеляването си всеки ден...Само ми е мъчно, че българинът се е превърнал в едно животно, което освен хляб и зрелища, друго не търси...

1

2010-11-23T10:23:00.055+02:00

Този пост го пиша малко по-рано от датата на самото събитие (всъщност докато го четете ще съм в една сладоледена точка във Варна) и смятам да се възползвам от опцията Scheduled at на Blogger, за да го публикувам, когато трябва и да си събера малко поздравления и хубави пожелания (и моля, не се стискайте да ги дадете!). Случаааайно забелязах наближаващата годишнина. Че на другия блог все я прoпускам в последните 2-3 години, пък и там първите постинги се отдавна изтрити по причини разни - разнообразни и леко безобразни :)

Та. Гореспоменатото събитие е именно създаването на този блог. Или поне написването на първата публикация в него, която всъщност е просто цитиране на една статия от Капитал на тема...фейсбук. Мда. Миналата година по това време бях се самозаличила в клюкарника за доста месеци напред. Афектирани впечатления на петия ден от абстиненцията съм писала тук. Както се каза някъде в коментарите, цяла "ода" за фейсбука. Или пък беше реквием. Nevermind.

Засега пръстчето е само 1 :)

Редно е да кажа защо и как създадох блога.

Защо - за да пиша по (злободневни) теми, които ме вълнуват и които не пасват на идеята на другия ми блог. Обичам тематичните блогове. Манджите с грозде също не са за пренебрегване, но аз предпочитам иначе. Така че тук съм злобна ежедневно :)
Как - всички знаем. Цък-цък и вече си имаш страничка.

Радвам се, че ме четете, радвам се, че коментирате, още повече се радвам, че се забавлявате (понеже тук често се заформят весели диалози:) ). Не пиша често, не пиша за политика, но пък веднъж писах за порно и оттогава търсачките препращат насам хора, търсещи всякакви разновидности от същото, даже такова с Чичолина и с кучета. След темата за чорапогащите, научих, че доста хора търсят мъжки чорапогащи, червени чорапогащи, мушамени престилки, отговори на въпроса какво има под полата на жената, пeрете ли гащи, както и че има хора (не смея да гадая от какъв пол), които се възбуждат от синовете си, а също и мъже, които искат да се празнят на чорапогащите на партньорките си. Тук май трябваше да сложа цензура.

Храних Глобул, смях се на Космо. Писах и за ДУПЕ, и за ПУТКА, та съвсем цветни станаха резултатите в statcounter-а ми. След постинга за силикона пък научих, че най-желаният размер за бюст е 300 кубика и нито грам по-малко.

Всички тези неща донякъде забавляват, донякъде притесняват. Дълбоки са дебрите на човешката психика и още повече - на нашата народопсихология.

Давам си сметка, че нямам какво да кажа повече по темата. Поръчайте ми торта с пееща свещичка! Моля :)

[Преславски, свещичката да не е от онези за анална употреба; btw, мерси за номинацията, Блогирах се за 18.11].

p.s. Много яко, че можеш да си избереш в колко часа да се самопостне темата :D

Re:

2010-11-18T17:29:00.003+02:00

Уважаеми членове и членки,

Много ми хареса написаното от Точка за потъркването и разни други лъскания, както и идеята за фондация Т.Р.Ъ.Т.К.А. Подкрепям напълно!

Но много ми се искаше нещо да допълня, да дам и аз своя принос към идеята.

Така. Мъжете рядко търкат лампата у дома си. Кво да я търкаш, седи си там на шкафа, свети си, е, вярно, малко потъмняла от времето, ама си е там, нал' тъй?

И не рядко причината за това е, че дуХът отдавна се е изпарил оттам и на негово място има някаква лошо гледаща ламя, която бълва огън и жупел при всяко по-рязко движение от страна на мъжа. Дами, не ме плюйте, просто гледам обективно на нещата. Няма как мъжът да е силно навит да те потърка тук-там, ако ти си се навила на ролки още от 6 вечерта и така седиш на вечеря, после пред телевизора, че и така си туряш в леговището даже. Човекът има и очи. Пък чувствата и желанията не минават само през търбуха, честно казано. Мъжът е сложно създание, той възприема основно визуално, пък после гастрономически. За трети "сензор" не съм чула да е открит у него. Поради предните две често се случва той:

1) да предпочете да потърка сам себе си; за тази цел се къпе дъъъълго, докато ти скърцаш със зъби в спалнята;

2) да ходи да търка чужди лампи, от които да излиза вълшебен дух, изпълняващ нкачествена духова музика, от която да ти покапе мед на сърцето и душата. И други работи могат да покапят, тъй че – внимателно, моля.

По темата с риболова – и аз обичам да седя с часове изпразнена от мисъл, с празен поглед в плувката. Любимото състояние на много безмозъчни, мекотели и разни други биологични видове. Нека не им го отнемаме.

Относно мачовете – мъъъка, мъка. Ти знаеш ли каква драма е отборът ти да губи? А? Идва ти на ум да намериш въже да се обесиш (на врата на някоя мадама) или да се удавиш (в спирт, по възможност - марков). Ужасно тъжно е, а ти, неблагоразумна жено, нищо не разбираш! В такива моменти трябва да му сипеш да пийне, да го потупаш разбиращо по рамото и да го оставиш да седи сдухан след като премине етапът с псувните, разбира се. И изобщо да не ти хрумва да му говориш колко незначително е цялото нещо и как няма смисъл да се тормози за подобни глупости. Е те тая дума не смей да изричаш по адрес на любимата му игра/отбор!!! Търкане няма да видиш до края на дните си.

Така. Какви търкания е видял във филмчетата по риболовния канал е вече много деликатна тема. Както наскоро казах, мъжете обичат тези филмчета. Там героите винаги свършват сами и то от солидарност към зрителите си. Как да не ги уважава човек тия хора? Всичко в името на аудиторията! А онези работи, дето си ги разправят пред писоарите, там нещата са много дълбоки. Понякога всичко е въпрос на богата фантазия. Колкото по-малко имаш за разправяне, толкова повече разправяш. Физичен закон, основополагащ!

Мдам. След като изнесох платформата си за това защо според мен у дома се търка само прах по мебелите, но праха и паяжините на благоверната стоят с години недокоснати от...парцал, нека дам предложение как да се излезе от ситуацията. Освен основаването на фондация Т.Р.Ъ.Т.К.А. по идеята на Точка, да основем и К.У.Р. – Комисия по управление на ресурсите, която да разпределя ресурсите по направление на качествените алокации.

Очаквам да споделите идеи и да започнем незабавно с дейностите, необходими за нарастване нивото на търкане на местно равнище, пък при успешна имплементация на програмите можем да помислим и за по-мащабни цели.

Закривам събранието.

Green between the lines

2010-11-16T15:50:00.000+02:00

Имам билет за Green day! казах вчера и се замислих колко щеше да е нечовешко да беше билет за истински концерт, а не просто за запис, излъчен в киносалона. И все пак емоцията си я биваше. Направо завидях на немските прасета в Мюнхен за щастливата възможност да присъстват на живо на подобно събитие.

Общо взето, влизайки в зала 14 на Арена Запад, реших да не мисля колко съм остаряла на фона на 90% от присъъстващите. Възрастовата граница беше средно 19 сигурно. И падаше главоломно с всеки новодошъл. Като видях да се размятат учебници по психология за девети клас, си дадох сметка, че на места нещата са покрай прокурорската тънка червена линия.

Остана ми все пак задоволството, че нашата младеж явно слуша не само Емилия и Преслава. И още една точка в To do list-а преди да опъна жартиера:

Да отида на истински концерт на Green day. По възможност – в Калифорния нейде :)

Ако има фенове, ето тук можете да заявите желанието си групата да дойде у нас. Макар че изглежда мисия невъзможна, все пак...

Мъдрост на деня

2010-11-05T11:24:00.006+02:00

Теза:

Приятел в нужда се познава.

Доказателствена част:

Точно в момент, когато повечето хора около мен са се отчаяли от човечеството или посоката, в която върви светът (и аз включително), момент, който за мен продължи доста дълго и ме доведе до крайност да отрека човешкото у човека, да не говорим за способността му да бъде искрено и състрадателно същество...Something happened.

Насред нищото на пустинята да ти се изсипе хладен летен дъжд. Nice, a?

Появяват се хора, които без да те разпитват и да ровят в личната ти емоционална повърня, и най-важното – без да си ги молил за нищо подобно – правят всичко възможно да те измъкнат на светло.

Приятел, който изпълнява и най-щурата ти идея, родена от алкохола в кръвта ти или по-скоро от адреналина на малкото кръв в алкохола ти :D

Приятел, който ти се обажда в специална за него вечер, когато ти трябва да си му последна грижа – просто за да попита „Спасчо, как си?”.

Аз, Ал & Ал

Приятели, които изиграват с теб 10 (десет) игри на билярд, в повечето от които ти вкарваш блестящо всички топки, включително черната накрая, в най-невъзможния за вкарване и същевременно – най-грешния джоб.

Приятел, който ти пуска в колата музика, за да покуфееш, защото тайно се надява при тия резки движения мозъкът ти най-сетне да заеме правилната позиция в черепната кутия.

Приятел, който ти праща супер яка песен за настроение в ранното утро и макар че си на друга вълна, песента ти влиза яко в главата и в допълнение получаваш целия албум, изпратен парче по парче в пощата, защото лошите админи са ти забранили всякакви видове чат.

Заключение:

Приятелството донякъде е като онова с виждането на призраци. Легенди се носят, но малко са го изпитали лично. Общо взето приятелите и познатите са така омешани, че понякога се чувстваш като на Хелоуин – върви, че разпознай маскираните от истинските караконджули и вещици. Истинският тест е с чесън и сребро. А за приятелите – some kind of trouble.

Мъдрост на деня

2010-11-03T10:19:00.000+02:00

Някога да ви е хрумвало, че хубавите прасета ябълки не ядат?

Тезата е горе.

Доказателствена част:

Хубаво прасе е дебелото прасе. От туршия не става дебела шия.Нито от ябълки. Пък били те и хубави.

Заключение:

Не жалете хубавите ябълки чак толкова, че прасетата ги ядат. Понякога и прасетата не ги щат.

Мъжки фетиши?

2010-10-30T09:30:00.001+03:00

Замислих се това велико изобретение чорапогащите. Уж женски "атрибут", но разбрах, че доста мъже всъщо обичат да слагат атрибутите си в чорапогащи, като някои дори се възбуждат от това!

Предлагам скромна извадка от доста интересни мъжки признания, намерени тук.

Здравейте на всички! Случайно попаднах тук и ми стана доста интересно реших и аз да споделя това, което не мога да кажа на друг пък ми се ще да чуя и вашите коментари. Става дума за една моя страст, ако мога така да я нарека. Всъщност искам първо да кажа, че съм мъж със съвсем нормална сексуална ориентация, тоест падам си по жени. Дори бих казал, че идеята за връзка с мъж не ми допада изобщо. Та на въпроса! Всичко започна преди 10-тина години, когато тогавашната ми приятелка много настояваше да ме облече в женски дрехи и да ме гримира. Трябваше доста да ме убеждава, но накрая се съгласих, за да й направя кефа. Трябваше да облека пола, един потник и чорапогащник. До тук може би нищо странно просто сме се забавлявали, но всъщност странното идва от това, че страшно много се възбудих от чорапогащника. Преди обичах страшно много да гледам жени с дълги чорапи и чорапогащи и карах приятелката ми да си слага такива обаче никога не бях пробвал и аз, но след този случай не мога да спра да го правя. Разбирате ли чорапогащите се превърнаха в мой фетиш. Възбужда ме само мисълта за това, че мога да го сложа. Сигурно ви звучи много извратено, но моля ви преди да отсъдите да си помислите и вие за нещата, които ви карат да полудявате от възбуда, каквото означават тези неща за вас това означават и чорапогащите за мен. Докато бях със старата си приятелка често я карах да повтаряме тази наша игра, защото ми беше неудобно да си призная за моята страст. Всъщност всичко беше заради това, че отново ще имам възможност да почувствам тази прекрасна материя по себе си. После се правех, че заспивам, за да остана така цяла нощ (!!! ахахах). Но за съжаление се разделих с това момиче и след това изпитвах голям срам да си призная пред другите ми приятелки за тази моя страст. Карах ги те да ги обличат, което също ми доставя голямо удоволствие, но все не ми е достатъчно. Иска ми се и на мен, но се срамувам и страхувам от реакциите им. Заради това слагам чорапогащник само когато съм сам и мастурбирам (ооо я, яяя) и това ми доставя неуписуемо удоволствие, но не е същото като да си с жена. Искам да попитам най-вече жените как биха реагирали на едно такова признание и дали биха ме помислили са откачалка и извратеняк? (как нееее в никаъв случай)

Интересно ми е дали някоя жена е имала подобни фантазии за приятелят/мъжът си? А какво мислят мъжете по този въпрос? Пробвал ли е някой и какво изобщо мисли за това, което ви пиша. Моля ви да не подхождате подигравателно към изповедта ми, защото това няма да ми помогне особено, а имам нужда да чуя мненията ви.

И тук отзивчиво са се изказали доста мъже.

1) брат ми яко е и аз така ходя не съм обратен напротив даже съм си нормален мъж ама хубавото си е хубаво що само жените да го ползват

2) Имам над 20 чифта на водещите търговски марки като SAN PELLEGRINO, LEVANTE, POMPEA, OMSA, SISI и др. Въпреки че като качество те са много добри, за съжаление размерите им не винаги са съобразени с мъжката анатомия (и защо ли?!)

3) Поздрави на всички мъже и жени, които обичат чорапогащите (здрасти, пич!). Следя полемиката от няколко години, от както аз самия нося чорапогащи. Аз съм мъж с нормална сексуална ориентация и съм женен от доста години. [..] Що се отнася до мен предпочитам DEN 15 50, модели с висока талия, прав шев или Т-банд, с или без ограничител. Възприемам еднакво добре и различните материи, от тези с почти 100% полиамид, до т.нар. еластични чорапогащи с различно съдържание на ликра. Последните за мен са по-удобни за случаите, когато си цел ден в движение - не се свличат. Особено удобни са тези от тях при които има съчетание между горна част с по-високо съдържание на полиамид, което ги прави съответно по-комфортни за тялото в областта на ханша и еластични в областта на краката / чорапите /. (тук се засрамвам, дори аз не знам толкова много подробности за дамските?! чорапогащи)
Другия проблем с който се сблъсках от самото начало е възприемането ми от страна на жена ми. В началото бях обявен за обратен и естествено това охлади взаимоотношенията ни. По-късно, когато тя се убеди, че боледувам значително по-рядко от обичайните за зимата простудни заболявания положението се подобри. Когато открих предимствата на еластичните чорапогащи, последваха обвинения, че се обличам в ликра като известна чалга звезда, което безкрайно ме обиди имайки предвид пълната ми антипатия към тази . Има и други подробности, които не споделям тук защото са интимни, а лично аз не възприемам пълното в интернет. Борбата ми още не е приключила. (успех, човече!, покажи й, че и ти имаш права и ще ги отстояваш!)

4) Здравейте аз също нося чорапогащи по плътни през зимата и по тънки през по топлите месеци. Най - ме възбуждат черните и други разцветки, както и фигуралните и мрежестите. За лятото съм си взел 3/4 чорапи и в комбинация с шалвари до коленете усещането е върховно. През зимата на приятелката ми споделих и тя го възприе за нормално. Веднъж бях с червен чорапогащник и къси панталонки в къщи а тя с черен чорапогащник и къси панталонки възбудата беше огромна (чак на мен ми се (при)повдигна). Сега съм с шалварите и 3/4 чорапи. Това ми спомага и да преодолея стреса от работата. (ше го пробвам този метод и аз)

5) Аз също обичам да нося,само че дълги чорапи с жартиери.Страхотно е.Много ме кефи усещането за пристягането на колана с жартиерите и чорапите.Също така финния допир на материята.Даже в момента съм така обут.Жена ми го приема съвсем нормално.Мисля,че няма нищо извратено и срамно.Споко. (споко съм, само защото не съм ти жена)

6) Аз пък обожавам да нося дълги до земята, прозрачни найлонови и сатенени нощници, халати и пеньоари.Също така обичам като стана сутрин, докато правя кафе в кухнята да си сложа върху нощницата и халата дълга мушамена престилка на цветя. Това увлечение ми е от тийнейджърските години,но не ми създава абсолютно никакви проблеми в живота. Жена ми и дъщеря ми напълно ме приемат в тези одеяния, дори им е забавно:). Проблемът е в набавянето на тези артикули. Висок съм 190 см и естествено в нашите магазини, а и където и да е по света такива серийни размери и дължини няма. Поръчвам си ги от различни фирми в Щатите и Англия по Интернет, а напоследък намерих и фирма в България, която ми шие по поръчка комплекти сатенени нощници и халати , без да ми задават каквоти и да е въпроси. Собственичката на фирмата знае, че са за мен, и винаги ме обслужват на топ-ниво. Поръчките стават по Интернет като им изпратя снимка на това, което харесвам като модел.Имам колекция от около 10 комплекта нощници, халати и пеньоари.Престилките обаче ги поръчвам в Щатите, защото в BG просто няма такава хубава, красива, цветна мексиканска мушама. Повярвайте ми, блаженството е невероятно, стресът изчезваза за нула време, а когато се налага да работя вкъщи нощем, така седя пред компютъра и работата върви на 200%. Всеки си има странностите. (някои направо си имат особености)

7) приятел, не си сам. Аз също си имам фетиш - да нося поли. Женен съм, със син на 15 години. Обичам да нося поли още от малък. Когато бях ученик, тайно носех полите на майка ми и сестра ми. После започнах да придзнвам за тази своя страст на приятелките си. Странно, но всички те я приемаха и дори им ставаше интересно, т.е. правеше им гъдел. Това се превръщаше в нашата малка тайна. Дори една от тях сама ме караше да си обличам шотландска пола.
Сега нося вкъщи поли само пред жена ми, когато сина ми го няма. Понякога си позволявам (предимно нощно време) да отида в близкия денонощен магазин и да пазарувам, облечен в пола. Странно, но продавачките реагират така, както а когато видя някое хубаво маце с къса поличка: загреждат се, видимо се възбуждат, и все гледат да надникнат под полата ми. Веднъж една дори дойде при мен, бръкна ми под поличката и ме изпразни.
Според мен, малко трябва,за да можем и ние, мъжете, да се сдобием с правото да носим поли. (евалата, ЗА правата на мъжете да носят поли!)

8) ами ти си си откровено извратен.фетишизмът си е болестно състояние.коментарът ми не е подигравателен ,а състрадателен...има два варианта..или приеми че си такъв и не се измъчвай или се лекувай/психолог + сексолог определено има какво да направят за теб/ (много си груб, копеле)

Та така. Вие какво мислите? Ламот и Ностро веднага да признаят, че имат същия фетиш! Подозирам, че редовно се катерят по балконите да крадат чорапогащи, щото ги е срам да си купят! А Преславски да признае за жартиерите. (Видях те, знам вече къде изчезнаха моите! I am watching you!

Σίσυφος

2010-10-29T13:27:00.002+03:00

Някога преди хората били по-щастливи, по-здрави, имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки.

Понякога се чудя не дали, а защо се въртим в омагьосания кръг, стремейки се да се развиваме, същевременно с (понякога не толкова) ясното съзнание, че работим усилено за своето унищожение? Вярно е, че човечеството е извървяло дълъг път от камъка в пещерата до офиса в небостъргача. Вярно е, че и застоят е унищожителен. Вярно е, че човекът е разумно, рационално, мислещо, стремящо се същество. Понякога обаче силно се съмнявам, че е толкова разумно, колкото ни се иска да вярваме. Липсва ни баланс. А всичко останало около нас се стреми към него. Въпреки нас. Срещу нас.

Сизиф', Франц фон Щук, 1920

Факт е, че едни вечно забързани и стресирани върастни, затлъстели и затъпели подрастващи и цинично извратени тийнейджъри съставляват масата на обществото. И то не само в България.

Смея да кажа, че има критерии, по които сме много изостанали и това ме радва засега. Може чалгата да се лее от тоалета на всяко второ момиче, но поне не убиваме децата си заради невъзможност да съчетаем грижите за тях с виртуалното плевене на фермата. Е, вярно, някои ги захвърлят по кофите, но това е съ

всем друг проблем.

Това, от което никой не може да избяга, са пипалата на социалните мрежи, които далеч вече не са просто виртуален свят, те са паралелен на реалния, където обаче всичко е така изкривено и извратено, че ти изглежда напълно невероятно, но то с всички сили протяга пипала извън монитора на компютъра ти. Всеки може да изнесе лекция за това как не е зависим, не се интересува и не си губи времето в интернет. Фактите обаче говорят друго. Всички (почти) имаме фейсбук, все по-модерно става блогването, туитването и прочие дейности, които ежедневно натоварват машинките в офисите и принуждават администраторите да филтрират на воля. И въпреки наименованието си, тези мрежи правят хората все по-асоциални животни.

Психолозите заговориха много и за влиянието на видео игрите и телевизията върху менталното здраве на хората. Ей така джиткаш цяла нощ пред компа и сутринта с кръвясал поглед, напълно зомбиран, отиваш на училище, вдигаш пушката и слагаш на място всички глупаци в класа. Кръв и лайна да има. Защото така е яко.

Просто ей така седиш всяка вечер и зомбирано гледаш синия екран с на пръв поглед незабележимите трептения, които изтребват последователно малкото ти останали мозъчни клетки. Всички риалити-та, сериали и простотии, които смърдят отвсякъде на евтиния и безмозъчност, те вкарват в дълбоки размисли, които после споделяш по форумите. Защото, видите ли, вечер след работа най-добре си почива човек като се разпльока в хола пред телевизора. И дори най-добре да се пренесе ценния приемник в кухнята направо. Жената да гледа сериала, докато готви, децата да тактуват с музикалния канал, докато се правят, че учат, мъжа да си изгледа мача с псувни и от време на време гневни подскоци и бой по масата, баба ти да види оня симпатичен младеж от прогнозата и да въздъхне, че ако сега беше на седемнесе ехеее...

Мисля си тия весели мисли и стигам до отдавна направения извод – Есть человек есть проблема, нет человека нет проблемы. Човекът е едновременно най-разумното (според собствената си самооценка) и най-подгизналото от собствените си изпражнения същество. Величието на човека било в мисълта, казал един философ. Е да де, ама вече толкова сме се изпразнили от мисъл, че се чудя кое ни е великото. „Постиженията” на подобни изчадия, като тази майка, заради които пишат по вестниците? Откритията от рода на „ако продължаваме така, след n на брой години няма да има какво да дишаме”? Топлата вода отдавна е открита и май от нея насам нищо съществено не се е случило. В посока напред. Всичко, което прави великото чудо – човекът, е да търси лесни начини да се самоунищожи. Нека не вкарваме тук алтруистични нотки, да не намесваме търсенето на лек за ХИВ позитивните и превенцията от рак на гърдата. По-скоро да се сетим за всички неща, които човекът е измислил, за да замъгли съзнанието си и да направи нещата "по-лесни".

Нека поговорим за това как ежедневно затъпяваме, изпростяваме и психясваме благодарение на собствения си труд да трупаме прогрес и постижения. Нека не говорим пак и за тъжните статистики колко малко хора четат и какво се чете, но колко много хора знаят кой е Азис и имат засилен афинитет към тази или онази порно актриса от „голямото кино”. Колко от вас могат да кажат, че децата им знаят коя е Мери Попинз? Но всички знаят коя е Хана Монтана. Колко са слушали класическа музика някога и колко са си дръпнали поредния Планета Пайнер Хит Сезони? Колко от вас сутрин първо отварят някой информационен сайт и колко – фейсбука си? Защо сме жадни не за информация, а за сеири?

Мисля, че леко се отнесох от първоначалната тема, но съм натрупала такава неприязън към човека, че вече с усилие си нагалам да виждам и красивите му черти. Които понякога също са спорни. И размити.

Човекът е мислещ. Понякога. Понякога мисли само, ако силно се налага да си спаси задника.

Човекът може да обича. Твърде често - когато иска и когато има изгода от това. И твърде рядко чисто и безкористно. Най-страшното – въпреки целия си егоизъм, човекът дори себе си се затруднява да обича.

Човекът твори. И два пъти повече разрушава. А това, което има най-малко право е да разрушава човешкото у себе си. Е, справяме се успешно.

Човекът има изградени ценностна система и вярвания. Но ценностите са толкова странна материя напоследък, че не се наемам да дефинирам. За мен е ценност любовта на ближния. За ближния ценност са собствените му желания.

Човекът е толерантен, свободомислещ, защото се раждал свободен. А после сам си слага оковите. Мда. Само че понякога сме толкова свободни още от рождението си, че докато пораснем, ставаме извратени. Границата е тънка, но нали все се стремим напред, стигнали сме я и задминали.

И аз съм човек. Неразбран. Аутсайдер. Не особено щастлив. Защото да живееш, мразейки собствения си вид, плашейки се от него и в постоянно противоборство с вируса, който го е завзел, е адски самотно начинание. Но чертата, която уважавам у човека, е неговото упорство. Няма да спра. Няма да махна с ръка и да приема всичката гнилоч наоколо за нормална, защото „времената са такива”, защото „сега така е прието”, „всички правят така” и „всичко се променя, ако не си част от промяната – умираш”.

Все повече хора осъзнават своята самотност. Въпреки че усилено бягат от мисълта за това. Скрийте се от всичко, което ви тормози. Погледайте телевизия да се разсеете, стреляйте, докато скапете джойстика, за да излеете агресията на кофти миналия ден. Аз просто ще попиша.

И ще се надявам, че

Някога хората ще бъдат по-щастливи, по-здрави, ще продължат да имат истински ценности и морал и няма да се откажат да вярват в доброто начало у всеки.

Малката търсачка на големи завоевания

2010-10-25T13:28:00.000+03:00

Имало едно време едно малко момиче, което случайно и доста рано открило силата на своето междукрачие. Растяло надъхано, самоуверено и здраво стъпило на високата стълба на самочувствието, че може да има всеки, когото пожелае. Защото било факт, че пожелавала – и по-скоро – търсела удоволствието от това тя самата да бъде пожелавана – и получавала всеки мъж, изпречил се на пътя й. С особен интерес обезсилвала женените и обвързаните. Носело й някакво нечовешко удовлетворение и усещане за мощ знанието, че всеки един от тези мъже си ляга с нея против гласа на разума си, но под силния напор на слабините и егото си.

И тя беше малката царица на много легла, които я посрещаха с топлината на греха и я изпращаха с въздишката на изцапаните чаршафи. Имаше един-двама-трима и т.н. до плюс безкрайност мъже, които я пожелаваха повече от веднъж, други, които я криеха от жените си, трети, които така и не й се обаждаха втори път, имаше и такива, чиито дъщери бяха на нейните години, както и такива, чиито жени носеха децата им и липсата на секс ги запращаше право при нашата малка героиня. Но тя бе доволна за всеки, когото бе имала.

Имаше и няколко бесни жени, една я завари в семейното си ложе, друга видя мъжа си да я целува зад блока, трета подслуша телефонните им гугукания, четвърта направо я хвана за косата и я нарече „курва”.

А тя беше щастлива. В главата й зрееше една мисъл, която тя изрече в лицето на тази, последната мамена съпруга, която оскуба косата й:

Ако се напънеш да направиш една свястна свирка на мъжа си, той може би няма да ме търси.

Шамарът, прелетял край ухото й, я оглуши за момент. После чу звънкия си смях в ушите си като камбанки. Фръцна се и забърза към следващия.

Минаха години и малкото момиче стана жена. С репутация, но все пак млада, разцъфтяла и безбожно красива. Един ден срещна един мъж. Той нямаше жена, приятелка, дете и дори домашен любимец. За пръв път тя се влюби. Вече не искаше мъже, не си пожелаваше да бъде желана от всеки. Искаше него. И го имаше. Стана жената, която го чакаше вечер след работа, жената, която гладеше ризите му сутрин...жената, която трепваше при всеки звън от смс на телефона му. Искаше да му роди деца, да заживеят щастливо, да имат семейство. Преди всичко искаше да бъде за него чиста, каквато всъщност не беше. Някак не можеше в неговото легло да играе игрички и да бъде мръсница. Беше любяща. Беше невинна.

Много скоро след това чуваше телефонните му разговори късно вечер, усещаше чуждите парфюми по ризите му, не го дочакваше вечер, защото той се прибираше призори.

Беше се превърнала в една от онези жени, които явно не умееха да направят свястна свирка на мъжете си. Защото някъде там винаги има едно малко момиче, което случайно и доста рано е открило силата на своето междукрачие.

3 дъждовни дни

2010-10-19T13:57:00.002+03:00

Прекарах един чудесен уикенд, след който вече съм сигурна, че трябва да настояваме пред синдикатите да защитят правото на трудещите се да разполагат с тридневни уикенди! Какво толкова, ако залепим понеделника към неделята? И без това след вторник и календарът казва W T F?

Така. Каква е вероятността за няколко дни да ти се случат следните неща (не в същата последователност де) –

Да си намериш случайно travel buddy, с което имате сто хиляди теми на разговор като започнеш от хобито да прави домашни шоколадови бонбони, та до футболните мачове;

Да изгледаш (пак случайно) три епизода от един и също латино сериал, след като още след първата си наясно с цялата интрига, да обясниш на феновете какво ще се случи в следващите 300 епизода и те да те намразят за това; но пък Педро, Алмодовар, Хорхе и Морена те забавляват и досега;

Да се видиш със съученичка, с която сте били най-добри приятелки в училище, а сега синът й с омацана с шоколад ръчичка се опитва да те перне по дупето;

Да участваш в приготвянето на вино, но нека започна от начало – да участваш в обработването на гроздето – т.е. няколко часа да сваляш зърната от чепките, ръцете ти са олепкани до лактите така, че когато те засърби някъде да викаш съседите на помощ или ооо, ужас, ако ти звънне телефонът да си обречен да го търпиш да ти вибрира в джоба. Всичкото това, защото Майсторът не желае никакви излишни части от грозда да развалят вкуса на бъдещото вино. Всяко зрънце – капка вино! Следва запретване на роклята и мачкане на гроздето с боси крака – иначе няма да е сладко. Въпреки нивото на захарност 25 за мерлото и 23 за италианското бяло. Шегувам се.

После с натежало тяло и вдървен кръст се натъпкваш с печен заек, който донякъде оправя настроението след осъзнаването на факта, че досега винаги си пил вино без да си даваш сметка откъде идва то и че никой не „подбира нежно и внимателно зрънце по зрънце” гроздчетата и че както казва брат ми – и лай*о да подсладиш, и то ще ферментира и ще стане на ракия. Най-добре да пийнеш бира после. Нещо неутрално трябва да е, едва ли скоро ще искаш да видиш грозде, вино или нещо сързано с тях. Дори на картинка.

И освен това, с изненада да разбереш, че книжките все пак са прочетени с интерес, разнасяни и показвани на приятелите в училище със звучна хвалба, че са „от леля”. Priceless. Освен това попълваш лексикон с въпроси като "В кой клас си" и "Имаш ли си гадже" един след друг.

После по никое време в края на октомври да хапнеш прясно сварена царевица, от тенджерата на мама. За мекиците май забравих да кажа. И най-якият чай на света, приготвен в специална кана :)

Неделя вечер със сто филма, всичките на Коледна тематика и ето че настроението е вече налице. И пуканки. А дърветата в камината пращят. И си лягаш чак на сутринта.

Понеделнишка мърза, кафе по обяд, джапане в локва. Уж е случайно, ама ти става супер готино да се оправдаваш, макар че никой не ти казва нищо, а 5 минути по-късно намираш обувките си почистени и изсушени в следобедно топлата стая.

Четиричасово пътуване, в което нямаш кьораво мп3 в телефона, имаш слушалки, няма никакви радиостанции в тия 200 километра, но пък има досадна леля, която мляска на задната седалка. А ти седиш и потъваш така дълбоко в мислите си, че забравяш къде си и не си забелязал минаването на двата тунела. Гледката на ессените гори под мостовете е невероятна. Иван каза, че трябва да се снима, но аз смятам, че простият човешки спомен винаги е по-жив от всякакви матрични такива. Очите да са пълни, май другото е вятър и мъгла. Каквито, между другото, не липсваха тези дни.

Накрая ти става ясно само едно – няма нищо по-изпълващо от домашния уют и нищо по-важно от семейството. Освен може би – някой ден – твоето собствено такова.

Злоб[однев]на тема на деня?

2010-10-13T17:21:00.003+03:00

Злобната тема на деня се оказа откриването на университет в Перник. Казах преди няколко часа, че няма да изказвам позииция по темата, защото всичките ми познати се постараха да ме залеят отвсякъде със злобно-циничните си коментари относно това как Бойко прерязал лентата на ПУТКА или как Перник официално отваря своята ПУТКА.

Само едно ще кажа - университетът се казва Европейски политехнически университет, т.е. ЕПУ. Така че "анализаторите", които стигнаха до там да разгръщат теории за ПУТКА-та са се пообъркали и явно нямат друга работа освен да търсят сеири. Което на свой ред показва, че макар някои от вас/нас да не са завършили скандалния университет в Перник, а някой многоуважаван такъв в столицата, все така им/ни липсва елементарна култура.

Не съм пристрастна, не съм от Перник, не ме вълнува този университет и няма да записвам там второ вишУ, перат ли се пари, замесен ли е Бойко, какво леке е това върху българското образУвание... Има далеч по-фрапиращи и сериозни проблеми и в образователната ни система, и в държавата като цяло, че да седна да се смея с ръка на корема, че видите ли, абревиатурата на Пернишкия университет била еди каква си. Освен белег на ниска култура и търсене на евтини сеири, това не може да сигнализира за друго. Българщинка.

Ех, така да бяхте седнали да се тюхкате, че няма пари за родното изкуство, че същите тия по-уважавани университети, които нямат нецензурни абревиатури, нямат пари за отопление, че реорганизират занятия, за да не затворят съвсем, че нямат база, че изобщо методите на преподаване са на нивото отпреди 70 години. Но не. Няма ли полови органи в новината, тя не е интересна и се забравя след 2 секунди.

Не знам как някой не спомена, че планово абревиатурата на ВТУ щяла да бъде ДУПЕ (Държавен университет “Св. Патриарх Евтимий”), но псоле решили да е скромното ВТУ? Честно казано, на ДУПЕ-то ми трябват гащи, както и на ПУТКА-та, нали? Само че тогава половин народ не си написа в статусите тая звучна дума, която пълни устата така приятно, чийто синоним мъжете обичат да използват за натокани мацки и откъдето, в крайна сметка - всички сме излезли преди определен брой години. И където често ни пращат родните управници, но ние също така си мълчим като същия този полов орган и кротко се превръщаме ние самите в един такъв, в който всеки се облекчава както намери за добре.

Гражданска позиция не означава само да посочиш с пръст и да се изхилиш на някой сеир. Това даже няма нищо общо с каквато и да е позиция.

Хайде да решим истинските проблеми в обществото и тогава да търсим под университета - пут...така де - под вола - теле?

П.С. Заклевам се, че ако още някой ми прати линк към тая велика новина, ще го стисна за гушата. Четете си пернишките вицове и не ме замесвайте в селтащината, която прелива отвсякъде.

Хайде, и дано някога влезете в някое елитно място. Като например ПУТКА.

П.С.2. Сигурна съм, че някои тайно завиждат сега на перничани, защото ако едни се борят цял живот да прекарат няколко минути в ПУТКА, тия нахалници ще могат да прекарат там цели 4-5 години :)

Edit:
Няколко дни по-късно от statcounter-а личи, че хората все още усилено ссе вълнуват и търсят ПУТКА и ДУПЕ дори в Google.

Да готвиш или не?

2010-10-11T14:50:00.001+03:00

Понякога за някои това си е въпрос. И то въпрос на принципи.

В съвременния свят на успелите, мъжки жени, все по-рядко срещано явление е готвещата жена. Не казвам, че никой вече не готви или че пък всички трябва да готвят. В днешния модерен свят даже все по-често виждам следния семеен модел – успялата жена, която носи парите вкъщи, плаща сметките, кара голяма кола и се прибира вечер късно + мъж, който работи посредствена работа, изкарва по-малко пари от жена си, има повече свободно време, което запълва като прибира детето от училище, помага му с домашните и приготвя вечерята. [Това второто, ако не е някой нехранимайко, който кисне всяка вечер да пие бира в кварталното заведение.] Някои роли са се поразменили очевидно.

Какво лошо има в този модел? Ами нищо. Ни-щи-чко. Само че понякога Мария я хваща бяс, че Иван хем не изкарва достатъчно, хем прекарва многото си свободно време в нищоправене. И тя вдига бунт. Какво ми дава той, че да се мъча да му готвя, да го пера и да го дундуркам? Да си гледа работата!

И процъфтяват заведенията за бързо хранене и храна за вкъщи. Хладилникът вече служи да се съхранява на студено алкохол, готови сандвичи и други важни неща. Модерен живот.

Факт е, че повечето млади (и не толкова млади) жени, които познавам, не готвят. И дори не са си го помисляли. Още по-малко пък им е хрумвало да готвят на гаджето си/мъжа си. Както сподели една колежка около 50те – Започнах да готвя като се появи детето, ако иска готвачка, да не си е взел финансистка.

Някак обидно й е на съвременната жена хем да готви, хем да бъде наравно с мъжете в работата, че и деца да ражда. Според мен е адски несправедливо. Аз да стана дебела и да бърша дупета, аз да мириша на манджа, аз да простирам пране, докато гърбът ми стане като кука...Да си жена е цяло проклятие.

Последното, което ме довърши – приятелско семейство, които вече няколко години са женени, но не си правят бебе. На въпроса защо, очакваш да споменат, че са трудни времена, че е КРИЗА, а тя казва „Ами той още не е готов”. Да паднеш и да умреш. От смях. Или да помислиш, че са решили той да го износи това бебе и той още не се решава?!

Аз като средностатистическа българска жена съм израстнала в семейство, където мама готви за тате и децата. Съответно, аз знам да готвя от младежките си години. И много обичам да го правя. Дори ходя на кулинарен курс, където научих супер интересни неща. Никога никой от нас не си е давал сметка, че вместо да си почине след работа, мама се е прибирала с торбите и е яхвала фурната да ни приготви вечеря, докато баща ми гледа футбол.

Преди много обичах да готвя, правех го почти всеки ден. В последно време рядко имам желание, въпреки че знам много интересни рецепти и се справям доста успешно. Когато готвя, то е защото искам да запълня времето си с нещо, което ми доставя удоволствие. Мисълта да сготвя на мъж ме отблъсква. Особено, ако той го очаква или го приема като "нещо в реда на нещата". Може да са някакви комплекси, сигурна съм, че ще се намери психолог тук да ме анализира :). Може да е просто инатлив отказ да поема щафетата от нечия майка. Защото никой не е поел грижата за мен от баща ми и отдавна (и винаги ще) се грижа сама за себе си.

Няма нищо готино и нищо секси в това да се суетиш около печката и да бършеш фиде в престилката. На най-добрите домакини им се случва, докато пекат сладкиши в очакване на любимия, той да се появи и с железен тон да заяви, че я зарязва заради комшийката Елка, която баници не може да прави, ама какви с*ирки въртииии, мани-мани!

Писнало им е на жените да бъдат подценявани за щяло и нещяло. Защото жената е воин. Ако реши, няма да готви повече никога и никой няма право да я вини за нежеланието й. Ще носи на половинката си още топли кървави меса, връщайки се от лов. Но ако е против убежденията й, няма да запретва ръкави и да наклажда огън за манджата.

Това е. Свиквайте, мъже. Радвайте се на мамината гозба, докато още можете. На моята - най-вероятно само на снимка ей тука :D

Пиле в сметанов сос :) (да живее Maggi)

Фасулена торта (само името звучи гадно)

Панакота.

The very first motion picture?

2010-10-06T14:19:00.002+03:00

06 October 1889 – Thomas Edison shows his first motion picture.

Най-вероятно това е първата "движеща се картинка", макар че и французите имат претенции за това с филма Roundhay Garden Scene на Louis Le Prince от 14 октомври 1888.

Както се вижда и от подредбата на резултатите от search-а в youtube, американците са се преборили за по-предната позиция и в тази надпревара :)

Направи ми впечатление и друго обаче.

Явно между първият филм ever и Avatar не може да стои нищо, ама абсолютно нищо :D

На другаря с любов

2010-10-05T16:45:00.002+03:00

Понеже днес е Международният празник на учителите, спомних си къде с умиление, къде с облекчение, че са в миналото, за моите ученически години. Е, да, и аз съм била малка някога :D

И точно най-ранните ми години в училище си останаха единствените, за които си спомням с невероятен копнеж. След тях всичко влезе в коловозите на скучното битие. Академични термини, сърдити лелички, наречени педагози, борби за надмощие, поквара и парадиране с "моят татко има еди-каква-си-кола", после гимназия, първи стъпки към кифлеене при момичетата, много безсънни нощи пред порно каналите за момчетата, кафета, цигари, алкохоли... С една дума - пораснахме. И магията умря.

Но...аз все още помня първия си учебен ден, с кожената чанта (тогава все още не беше модерно да се ходи с раница), която беше по-тежка от мен, заедно с всичките ми дрехи и обувки, букетите, ония мили жени, които трябваше да ни въведат в тайните на образованието...За щастие, първите ми 4 години в училище бяха дирижирани от мъж, когото в първи клас съм сигурна, че още наричахме "другарю". Замислям се, че извън соц-контекста на това обръщение, наистина го чувствах като другар и съучастник във всички интересни неща, които малките ни любопитни глави са измисляли.

Хубави години бяха. Понякога се случваше по цял ден да имаме само Родинознание, защото ни е естанало интересно да слушаме за хановете и конските опашки, за това как си осолявали с пот парчетата месо под седлата на конете и разни други пикантни исторически факти, които детските ни глави събираха и запомняха. Слушахме с широко отворени очи и уши. Друг път по цял ден имахме музика и пеехме под съпровода на акордеона на този учител, когото всички имахме за Господ в малкия ни училищен свят, затворен между класната стая и училищния двор.

Помня още как четяхме стихотворения, учехме ги, разказвахме по картинки и още куп интересни неща. Онези от нас, които не се справяха със задачата, си циклеха на нея, докато не я преборят. Никой не можеше да мине на стихотворението за жабата без да е изрецитирал без грешка онова за мравката и щуреца!

Имаше и дни, в които само рисувахме. Страхотия. После пред стаята ни се устройваше китна изложба от криви моливени стомни, разтекли се акварелни букети, а през зимата от всички рисунки се хилеше снежен човек с морков и шапка.

Още от ранна пролет започвахме да планираме (само как се радвахме да чуем тази дума от Него!) излети. Същото се случваше и в първите есенни дни, веднага след като звънчето ни събереше след дългото лято. Безгрижни дни, прекарани под синьото небе, по поляни и сред горички, в боричкане и бране на къпини и каквито горски плодове се сетите, които оставяха жизнерадостните си цветове по пръсти, муцунки и дрешки! Дни, които после имахме за задача да опишем в разказчета и съчинения и всички го правехме с радост. После четяхме и се смеехме как един и същи ден е протекъл в различните детски глави, пред детските очи и какви отпечатъци е оставил в сърцето на всеки.

Красиви години. Детски години. В които е така хубаво да имаш учител, който да вижда света през твоите очи, но също така да може да отвори твоите за големия свят, когото още не познаваш!

Човекът, който запали много огньове в моите очи вече е възрастен. Срещнах го преди няколко години и сърцето ми се сви. Много побелял, вече не така весел, с преметната китара или акордеон...Но когато ме позна, в очите му си светеше същата усмивка, с която четеше шантавите ми съчинения или поправяше неумелите ми скици.

На този ден само за него си спомням с истинска любов. Имала съм и други добри учители по пътя си. Но бяха просто учители. Повечето от тях така и не се превърнаха в нещо повече. Не е нужно, разбира се. Благодарна съм, че са ми дали онова, което са били длъжни. Но не мога да се потопя така в емоцията на онова време, както го правя при спомена за онзи учител, който ми даде много повече от уроци, факти, дати, теории и закони.

Сигурно всеки си има по един такъв мил спомен.

Да се усмихнем днес (и не само) на позабравените хора, които са ни дали много. Защото сме поискали и съумели да го вземем.*

*Това е друга тема, която няма да засягам, за да не разваля приятната си емоция.

Vladimir Horowitz

2010-10-01T11:01:00.003+03:00

След като всички пияндета почетохме 160тия рожден ден на Jack, аз днес искам да отбележа 107 години от рождението на невероятния пианист Владимир Хоровиц.

Днес за мен ще е един малък празник, озвучен от неговото пиано. Изпитвам нечовешка радост, че има такива огромни таланти насред скапаното човечество.

Владимир Хоровиц е украинец-тире-американец, а родителите му са с еврейски произход. Което ми напомни за един от любимите ми филми, само че там става дума за един друг пианист на име Владислав. Полански е много голям. И потвърждава впечатлението ми, че повечето евреи са страшно интелигентни и надарени хора.

Едно от любимите ми изпълнения на Хоровиц тук.

Култова дискусия в Космо!

2010-09-30T16:48:00.001+03:00

Питам си аз нещо чичо Гугъл и той ме напраща точно в центъра на кифленската вселена, а именно – cosmo .

Търсейки нещо въвсеееем не толкова интересно и пикантно, погледът ми скролна и попадна на най-коментираната статия във форума – аджеба, вие гълтате ли?

До тук нищо фрапиращо, пита си момичето. Отговарят му цели 620 коментара, които едва ли някой би изчел, пък и повечето на латиница, но най-пресният ме изкърти просто:

от Andrea13, публикуван на 30.09.2010 12:15:16

lele samo seda i vi 4eta komentar4etata ... bojee vie ste bqxti razvrata .. spermata na muja e kato menziza na jenata ... toi za6to ne me lije kogato sum v menzis .... neznam az ne vijdam smisul da gultam gnytiite koito toi otdelq ot tqloto si ... za6toto spermata e kato na6iq menzis 4rez neq te otdelqt toksini i ako 6te6 naprejenie .. i kvo tva trqbva da vlezne v men .. 6toto my e kef ... upsyrt prosto ... az na skoro bqx se vlybila v edno mom4e koeto sled sed. zaedno poiska imenno tova .. otkazax my estestvenno i toi ni6to ne mi kaza na momenta , no idva golqmoto no .. mina izvesno vreme opoznax me se ..az si zapo4nax da se privurzvam .. obajdam my se az edin den za da se vidim .. tova stava sled kato sme se vijdali 3-4 sed. i toi mi kazva e ama to za kvo da idvam i az my otgovarqm za da te vidq , a toi mi vika ,4e e nqmalo smisul za6toto az ne pravq sex a se ligavq .. i az estestvenno go popitax za6to taka misli i toi mi otgovori ,4e se ligavq za6toto ne iskam da gultam protivnata my sperma .. i az my kazax , 4e predi tova samo 1put mi e spomenaval za tova i 4e me e gnys .. i taka sprqxme da si zvanim .. i da mn kofti mi be6e za6toto bqx po4nala da se privurzvam , no nqma6e na4in .. 6tom toi tolkova mn durji na tova i ne otstupva po nikukuv na4i tova samo moje da ozna4ava 4e za nego ne sum bila ni6to seriozno ..

Андреа явно наистина е на 13. Стана ми мъчно за момичето...То почнало да се привързва, пък той искал от нея ужасни неща. Били заедно цели 2-3 седмици! А и колко много знае за мъжката и женска физиология! Шльокавицата да не я коментирам, но пак ми напира оня въпрос – Българийо, родна, мила...накъде вървим? Предполагам, че ако седна да почета повече коментари, ще издъхна от смях и/или ужас.

Другите силно заинтригуващи теми бяха „Бременна на 17!” (удивителният си е съвсем на място де), както и „Всичко, което трябва да знаеш за аналния секс” (образОвание му е майката). Боже мили. И съм 100% сигурна, че тия списания ги четат именно пиклите. На някои пък им хрумнало на религия и морал в училище да ги учи...

Най-търсените теми в списанието...Без коментар.